Сълзи без тъга

Валентина Шарра

05.11.2021 - 04.12.2021


Проектът на Валентина Шарра, създаден специално за галерия Структура, е посветен на смъртта като продължение на живота. Неудовлетворена от нейното отричане, неприемане и неразбиране, авторката се опитва да възстанови връзката между отделните елементи на космическия цикъл, такава каквато е съществувала още в древните култури.

Шарра базира изследването си на исторически позовавания, които доказват мъдростта по отношение на възприемането на смъртта. Изградените системи от вярвания и ритуали подпомагат процеса на дълбоко и спокойно проникване в смисъла на съществуването на земята и пътешествието на душата отвъд границите на телесното.

В днешно време жизненото дихание, психе, е загубило водещата си роля да съживява грубата материя. Духовният принцип е отстъпил място на тялото като поддържащо живота, а душата е само негов гост. Смъртта се отнася единствено до машината-тяло и неговото счупване.

Разкъсаната връзка душа-тяло не само превръща приемането на края в невъзможна мисия, но и се отразява върху живота на земята, подчинен единствено на нагоните на тялото. Валентина Шарра е убедена, че за да променим това и да „вдъхнем живот“ на съвременната култура трябва да започнем от точката, от която няма връщане назад – смъртта.

В изложбата са представени: надгробия (нова естетическа концепция за западните надгробия и опит за преформулиране на техните канони чрез концепцията за „окачената скулптура“, като елемент между живота и смъртта), домашни олтари (съживяване на практиката на притежаване в дома на символични обекти, като места за съхраняване на молитви), машина на времето (показваща непрекъснатия цикъл между живота и смъртта) и книга-игра (написана от Валентина Шарра и придружена от графики, създадени от Виктория Стайкова по авторските първоначални рисунки към проекта; направена като сложен обект, книгата олицетворява вярванията на Шарра, че играта е ключов елемент в приемането на концепцията за смъртта).

Художничката акцентира върху смисъла и красотата на загубените ритуали, празнуващи смъртта. Дългият път към отвъдното е важен, като част от дихотомията минало-бъдеще и в противовес на днешния презентизъм, според който не съществува нищо друго освен Тук и Сега. Обектите на Валентина Шарра са произведения на изкуството, но могат да имат и утилитарен характер – да се използват във всекидневието като част от разбирането й за взаимосвързаността на процесите.

– – –

Валентина Шарра е родена през 1983 г. в Рим. След магистърска степен по право и множество специализирани курсове по фотография тя получава дипломата си с отличие през 2013 г. в Академията за изящни изкуства в Рим с дипломна работа на тема „Les espaces en friches“ („Пустеещи земи в градското пространство“), написана по време на програмата за обучение във Villa Arson, Ecole nationale supérieure d’art в Ница, Франция. Понастоящем живее и работи в София, където през 2018 г. завършва магистърска степен по скулптура в Националната художествена академия.

Нейните творби са интервенции на място, които преминават от фотография към инсталация, от скулптура към звук; някои от тях са постоянни творби в публични пространства или в природни обекти, включително “Acqua Non Potabile”, пластмасов фонтан за конкретно място, поръчан от Българския фонд за жените за Европейска столица на културата Пловдив 2019; „Пътеката на трептящите камъни“, наземно художествено произведение в скалите край Струпаница, Луковит; “Vita” в Националния парк Мурджия, Италия; “Entre terre et ciel”, постоянна инсталация на входа на болница Арше в Ница, Франция.

От 2016 г. насам тя провежда специфично изследване за каменната скулптура, при което начинът на действие не е насочен към оформяне-лепене-придаване на форма на камъка, а фокусът е върху израстването-изграждането или трансфигурирането на потенциала на самия камък. Скулптурите й са пряко следствие от първоначалната форма или от геоложкия строеж на камъните. Всеки камък е избран заради способността му да внушава и заради способността му да се превръща.

През 2019 и 2018 г. Валентина Шарра е подкрепена от Програмата за подкрепа на наградата „Гауденц Б. Руф“. През 2020 г. получава стипендия в Akademie Schloss Solitude, Щутгарт в рамките на Източноевропейската програма за обмен.

Изображения