КОЛКО СКОРО Е СЕГА?

Антони Райжеков. Крехки перспективи, 2022, стъкло, метал, високоговорители, електроника, софтуер за изкуствен интелект, сонификация на новинарски данни, вариращи размери.

Антони Райжеков. Крехки перспективи, 2022, стъкло, метал, високоговорители, електроника, софтуер за изкуствен интелект, сонификация на новинарски данни, вариращи размери.

Боряна Венциславова. Ние сме никъде и това е сега. От серията „Работи за публично пространство“, 2012-, печат върху алуминий, вариращи размери

Боряна Венциславова. Ние сме никъде и това е сега. От серията „Работи за публично пространство“, 2012-, печат върху алуминий, вариращи размери

Якоб Лена Кнебл. Покана от меката машина и нейните гневни части на тялото, тапет, 2022  С любезното съдействие на художничката и Georg Kargl Fine Arts, Виена

Якоб Лена Кнебл. Покана от меката машина и нейните гневни части на тялото, тапет, 2022 С любезното съдействие на художничката и Georg Kargl Fine Arts, Виена

Оливер Ларик. Човек с рак, 2019, галванизирана мед, 95 х 100 cм, 5 + 2 AP. Със съгласието на художника и галерия Таня Лейтън, Берлин и Лос Анджелис

Оливер Ларик. Човек с рак, 2019, галванизирана мед, 95 х 100 cм, 5 + 2 AP. Със съгласието на художника и галерия Таня Лейтън, Берлин и Лос Анджелис

Оливер Ларик. Човек-куче, 2018, полиуретан, 53 х 52 х 58 cм. Със съгласието на художника и галерия Таня Лейтън, Берлин и Лос Анджелис

Оливер Ларик. Човек-куче, 2018, полиуретан, 53 х 52 х 58 cм. Със съгласието на художника и галерия Таня Лейтън, Берлин и Лос Анджелис

С изключителната подкрепа на Австрийско посолство, София

Изложбата „Колко скоро е сега?“ се занимава с въпроса как бъдещите сценарии за живот влияят на днешната ни реалност и как реалността е посветена на една виртуална вселена, задвижвана от машини. Изкуственият интелект и роботизираните машини определят начините ни на мислене и действие, докато физическият субект става по-малко важен от своя виртуален, уеб базиран компонент или понякога дори аватар. Заглавието на изложбата е заимствано от песен на The Smiths от 1984 г. – песен за човешките същества и необходимостта от междуличностни отношения. „Аз съм човек и имам нужда да бъда обичан, точно както всички останали“.

Изкуството винаги е в челните редици на новите технологии и се опитва да анализира как техническите постижения се смесват с физическата реалност и как субектът се разполага в тази ситуация. Вече повече от двадесет години интернет е изпитателен полигон за нови методи за намеса в реалността и виртуално свързване на хората. Изграждането на политики на образа също е заложено на карта, тъй като представянето на реалността вече не следва концепцията за истината или я документира. 

През годините виртуалната реалност и изкуственият интелект доведоха до нов процес на създаване на образи при отсъствието на физически човешки субект. И все пак хората са тези, които влияят на виртуалните механизми, като понякога оставят крайния продукт на машините. 3D принтирането е един от резултатите на тази еволюция, която позволява на компютъра да генерира цели нови светове от двоичен код. Същественият въпрос е кога тези програмирани от хората структури ще завладеят самото човечество?  Художниците в изложбата се опитват да работят с такива бъдещи условия, които може би се очертават или вече са реализирани в настоящето. Те се опитват да разберат начините, по които едно не толкова далечно бъдеще се намесва в настоящето и как различните политики на образа помагат за развитието на утопични сценарии.     

„Колко скоро е сега?“ включва художници от Австрия и България, които изследват далечни сфери, определящи настоящето и търсят начини на представяне, включително фотография, видео и скулптура, за да преценят параметрите на реалността и развитието на новите технологии. В същото време става дума за разпадането на бинарните модели на пола, тъй като виртуалните персонажи често се придържат към флуидната идентичност, която не може да бъде отнесена към един пол. Изложбата поставя въпроса как другостта на виртуалното се преплита с настоящите условия на живот и последиците, които компютърно генерираните светове предизвикват.