Структури на мисълта

ВАЛИ ЕКСПОРТ
Синтагма, 1983
Оригинал: 16 мм филм, видео, цвят, звук, 17 мин, 3 сек
от компилацията: METANOIA

С любезното съдействие на: Контакт. Колекцията на Erste Group и ERSTE Foundation

ВАЛИ ЕКСПОРТ, която е една от най-важните концептуални и мултимедийни художници в Австрия, много отдавна рециклира образи и серии от собствените си произведения в нови работи — творческа стратегия, която поставя под въпрос традиционната идея за автентичността на образа. Тя изследва тялото като мембрана между обществото и идентичността — мембрана, която е едновременно образ и знак, и където женското тяло е вписано в структурите на обществото. Нейният филм от 1984 г. „Синтагма“ напомня за втренчен поглед, който човек разменя със самия себе си, като че ли е двама различни души — поглед, вторачен в себе си, и упоритият взор на камерата, с фокус върху взаимно преплетените структури на тялото и заобикалящата го архитектура, — и в същото време прониква в емоционалната  реалност зад това. Докато психоаналитичният подход става всеобща практика в САЩ през 60-те години на ХХ в., в Западна Европа по същото време той привлича ограничено внимание. Тук, като се изключи областта на медицината, най-вече сферата на изкуството е онази, която реагира на формите на социални и умствени отклонения, отчасти и заради постоянния обмен между творци от двата континента.

В Австрия ВАЛИ ЕКСПОРТ е първият художник, който изследва духовните структури, предимно в контекста на женската психика, а нейните изяви и филми са посрещнати с внимание и на американската художествена сцена. „Синтагма“ обобщава основните елементи от ранните търсения на ВАЛИ ЕКСПОРТ: видеото буквално свързва повтарящи се елементи от художествената продукция на ЕКСПОРТ с проблемите на джендърно-дефинираната социалност. В „Синтагма“ ЕКСПОРТ се фокусира върху разделението в женската психика между тялото на жената и неговото доминирано от мъже обкръжение, като черпи вдъхновение от британския психиатър Р. Д. Лейнг, който разглежда проблемите на шизофренията в издадената си през 1960 г. книга „Разделеният Аз“ (The Divided Self), застъпвайки се за социално приемане на феномена, познат в ежедневния език като „лудост“. ЕКСПОРТ подчертава видимата схизма на тялото и неговото обкръжение, като заявява: „Тялото ясно заема позиция между мен и света; от една страна, тялото е центърът на моя свят, от друга, то е обект в света на Другите“.

В работата на ВАЛИ ЕКСПОРТ от самото начало от централно значение е това, че женското тяло вече не представлява обект на (мъжко) желание, а трябва да се възприема в обществото като субект с напълно равни права. Психичното разделение, което се проявява периодично в „Синтагма“ чрез фотографското наслагване на телесни части, трябва да се разбира като отпратка не към шизофренията, а към социалните неправди на 70-те, които в случая са източник на невротични, психотични и депресивни действия, смятани за бариера, която трябва да се преодолее — от гледна точка както на пола, така и на обществото. Това е особена точка, в която се фокусират паралели между изкуството и психиатрията, и двете с опитите си да се преборят с тези социални рестрикции, които имат за резултат ограничаване на личността и позицията на аза. Стесняването на възможностите, което произтича от шаблоните (не непременно полови и сексуални) на социалната зависимост, стимулира активни изявени творци да създават свободно идеологическо пространство за себе си или да разширяват стандартизираното обществено пространство. Фактът, че подобно разширяване на социалното пространство често означава навлизане на терена на социалната патология, автоматично поставя артистите в положението на ексцентрици с буквално центробежна насоченост — или понякога лишени от дължимия респект към социалния и политически център на властта, спрямо който се дефинира обществената реалност.