Тези междинни неземни светове, които изпълват моето същество

Мари Чивиков. Утроба, 2022, маслени бои, акрил, платно, 214 х 120 см

Мари Чивиков. Жена, 2022, маслени бои, акрил, платно, pvc, котешки косми, 48 х 35 см

Мари Чивиков. Покрив, 2021-2022, маслени бои, акрил, платно, 222 х 270 см

Мари Чивиков. Herstory, 2022, маслени бои, акрил, платно, 214 х 98см

Мари Чивиков. В търсене на дома, 2021-2022, маслени бои, акрил, покривка за маса, 50 х 51 см

Откриване 29-ти ноември, вторник, 18.00-20.00

Това е една много лична изложба, която изследва фамилната история назад във времето и изповядва чувствата на художничката в процеса на търсене на собствената си самоличност.

Мари Чивиков е дъщеря на българския дисидент, писател и журналист Жерминал Чивиков. В бащиния й род, произхождащ от Русе, се преплитат австрийска и българска кръв, историята на дядото анархист и съдбата на бащата, прекарал три години в българските затвори за разпространяване на позиви с „клеветнически твърдения срещу народната власт“. По линията на майка си Илзе Мари Чивиков трябва да преодолее географското и ментално разстояние до индонезийския остров Ява, бивша холандска колония, в която смесените бракове са били често срещани.

През 2018 художничката представя изложбата “On Track“ в независимото пространство Æther София, в която изследва корените си чрез живота на своя дядо Панайот Чивиков – анархист, поет, прозаик, публицист, участник в гражданската война в Испания. Още в този проект тя не само разказва собствената си история, но я свързва със съдбата на България и Европа от първата половина на ХХ век, съдба, в която има сериозни политически и културни сътресения.

В сегашния проект Мари Чивиков се обръща към индонезийско-холандския си произход. Проучвайки писма, снимки и посещавайки местата на своите предци, художничката изгражда своята биография, която се преплита със световните исторически процеси. В основата на нейните търсения са малките и големи истории, записани от баба й за нейното отглеждане като дете на коренна жителка и западноевропеец в колонизирана Индонезия през първата половина на ХХ век. Точно тази линия, която често започва от жените от остров Ява с деца от европейски мъже, е много малко документирана. Тяхната роля в обществото е била подчинена и гласовете им дълго време са останали недоизказани.

Изложбата включва свободно висящи в пространството живописни пана, които сглобяват пъзела на една личната история, но и хвърлят светлина върху различни световни проблеми.

Публикация към изложбата ТУК

Изображения