Анатомия на процеса #3: Наталия Йорданова. Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи хора и магарета, гледащи трейлър на филм
куратор: Васил Владимиров
27.09.2022 - 29.10.2022
STUCTURA PROJECT ROOM
През последната година Наталия Йорданова развива своята най-мащабна досега видео-инсталация Deep daydream-reality: The Opening Scene, чиято премиера предстои в началото на 2023 г. В нея тя изследва идеята за мит в киното и чрез интердисциплинарния си подход и медията на инсталацията като „кинемотографична ситуация“. Проектът спекулира с възможни наративи през форма̀та на киното, като въвлича различни „гласове“ и създава свят, в който човекът не е в центъра. В езика на киното фантастичното става възможно през интерпретацията на мита. Той е както отминала онтология, така и модел, и структура за изграждане на филмово произведение в настоящето.
Изложбата „Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи хора и магарета, гледащи трейлър на филм“ е третата част от кураторския проект „Анатомия на процеса“. В нея Наталия преобръща типичния модел на създаване и представяне на изкуство, в който стъпките в развитието на работата често остават на заден план. Тук процесът е концепцията и произведението, а изложбата е медията, през която получаваме достъп до него. Тя постига това като си служи с формати, които са част от семантиката на киното, а именно филмовия трейлър и плакат. В съответствие с концепцията на изложбата, трейлърът е изграден от заснетите в процеса кинокадри и заедно с това съществува автономно. Предварителното показване е междинен резултат, включващ материали, които достигат до публиката и предполагат, че тези кадри могат да бъдат изгубени в процеса и той да остане единственото свидетелство за тях. Като изпреварва крайното произведение, трейлърът създава мита за него.
В пространството намираме екран, който циклично повтаря подвижното изображение. Независимо дали присъства наблюдател, видеото е под постоянното наблюдение от несъществуващите зрители. Те са герои, въобразени от изкуствен интелект, с който Наталия си сътрудничи, за да генерира филма, прожектиран в магарешката ферма. На лице е екосистема, в която хора, технологии и животни са в състояние на движение и сменят своите позиции. Тази постантропоцентрична идея разглежда връзките ни със заобикалящия свят и преобръща естеството на реалността. Това демонстрира не толкова тяхната взаимозаменяемост, колкото потенциала всички обекти да бъдат разглеждани като равни.
В контекста на кураторската рамка практиката на Наталия интуитивно се ангажира с теоритични области на философията. Нейните произведения се явяват хипотези, които дават основа за разсъждения върху природата на битието и идеите на постантропоцентризма. Макар че не пренебрегва възможността за дистопична развръзка, художничката ни представя техно-оптимистично виждане, което признава влиянието на технологията да променя драстично смисъла на това какво е да бъдеш човек. Тя ни кара да преживяваме и рефлектираме върху спекулативната реалност, в която чувствата на страх, смущение, оптимизъм и вълнение могат да се проявят едновременно. Този конфликт е в основата на човека като комплексно същество и е част от постоянната му трансформация.
*
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.
Графичен дизайн: Яна Абрашева
Изображения
