DOG DAYS

София Грънчарова. Виж това лице. Какво виждаш? (О, Боже мой, великолепни са!), част 1-6, 2024, дигитален печат, 240 гр. матова хартия

Правдолюб Иванов. Защо?, 2024, огледало и надпис в ъгъл, размер на огледалото, 120 х 50 см

Самуил Стоянов. Бездна призовава бездна II, 2024, сезалови чували, дървени летви, акрилни бои, крепежни елементи, 120 х 205 х 205 см, шивач - Пол Ихутия (Лимуру, Кения), дърводелец - Калоян Костов (Добрич, България)

Виктор Петров. The x, the f and the hole in-between, 2024, изкуствена козина, 50 х 50 х 50 см

Виктор Петров. Near the same, 2024, пенокартон, топлийки, 146 х 76 х 39,5 см

Виктор Петров. Far from different, 2024, пенокартон, топлийки, 142 х 75 х 39 см

Правдолюб Иванов. Нестабилен монумент, 2024, срязана врата, части от офисен стол, колела, маслени бои, 140 х 85 х 80 см

Руди Нинов. Untitled (Fourth World Vol 1 Possible Musics), 2024, акрил, хартия, дърво, 100 х 50 см

Руди Нинов. Untitled (modular mix one), 2023, акрил, хартия, платно, дървен панел, 115 х 40 см

Руди Нинов. Untitled (shifts in green), 2023 акрил, хартия, тиксо, картон, 40 х 30 см

Руди Нинов. Untitled (almost form), 2024, керамика, 20 х 15 х 15 см

Калин Серапионов. What Feelings? (извадки), 2024, видео, 4К, 19:06 мин., звук - Георги Атанасов

Димитър Солаков. Приятелски удар, 2024, звукова инсталация

Тази изложба не е нито за лятото, нито за кучета. Тя има за цел да разгледа сложната и често объркваща връзка между език и значение, да изследва комплексността и нюансите на словесното изразяване и да наблюдава дълбокото влияние на езиковите структури върху мисълта. Заглавието никак не е случайно, защото именно невъзможността на абсолютния превод най-ясно подчертава неспособността на езика да предаде пълнотата на човешкия опит.

На английски „dog days“ се наричат най-горещите дни от годината. Противно на първоначалната ни интуиция изразът не е метафорична препратка към летаргията, дискомфорта и застоя, които често съпътстват летните жеги. По-скоро произхожда от античното познание за космоса. В древността хората смятали, че именно Сириус, наричан още Кучешка звезда, е отговорен за изпепеляващите горещини. Но ето че и метафората, и историята, скрити в този идиом, с лекота биха могли да бъдат изтрити, ако си позволим да използваме българския превод – „горещници“. На български не съществува фразата „кучешки дни“, но за сметка на това имаме „кучи студ“ и „кучешки живот“. Много „кучета“ се срещат из езиците и все са натоварени с различни качества, характеристики и символики. Изобщо могат ли да съществуват две напълно идентични кучета? Дори зад простичката дума „куче“ се крият толкова много образи, че макар и нейното буквално значение да е уж общоприето и всеизвестно, вероятно всеки си представя коренно различно животно, чувайки тази комбинация от четири букви. Ако едно простичко съществително позволява такава свобода на индивидуална интерпретация, то какво остава за по-абстрактните понятия като добро и зло, свобода, любов, болка…

Разглеждайки езика като код или система от звуци и знаци, бихме могли да се запитаме до каква степен непрекъснатият процес на кодиране и разкодиране на информация, ни обрича на недоразумения? Как индивидуалната интерпретация би могла да допринесе за неразбирането, за деформацията на смисъла?

Живеем във време на свръхкомуникация и свръхсвързаност, а се чувстваме все по-самотни и отчуждени. Непрекъснато сме заобиколени от визуални и езикови стимули – съобщения, картинки, емотикони, реклами и всякакви други послания, чието въздействие сякаш не успяваме напълно да осмислим. Тази информация обаче оставя трайни, натрапчиви следи в съзнанието и подсъзнанието ни. Преднамерената злоупотреба с думите все по-често се превръща в инструмент за поляризация и манипулация, пропаганда и разделение.

От друга страна, мащабните процеси на глобализация допринасят все повече за това голяма част от младите поколения, търсещи по-добро образование, стабилност или икономически перспективи, да се сблъскват още в ранна възраст с изучаването на чужди езици, с попадането в чуждоезиков контекст, с адаптацията към други културни среди. Макар това неминуемо да има своите ползи, животът в постоянен превод между няколко езика и между няколко култури вероятно оказва трайни следи върху личността, които може би все по-често ще се налага да дискутираме в бъдеще.

Именно тези обществени процеси налагат спешно да преразгледаме отношението си към езика и да спрем да нехаем за неговата употреба.

Изложбата DOG DAYS има за цел да изследва когнитивните връзки и взаимодействия между език и образ, между назоваването и назоваваното, да провокира по-дълбок размисъл върху това как думите оформят нашите възприятия. Как се формират нашите мисли – посредством думи или образи? По какъв начин именно речта е отговорна за организирането и структурирането на идеите ни, за създаването на представа за индивидуалност и за заобикаляща среда? И каква е ролята на съвременното изкуство в търсенето на отговори на тези въпроси? Съществува ли „език на изкуството“? Възможно ли е изкуството да допринесе към осмислянето на ролята на езика в ежедневието и неговите недостатъци? Да предложи един „нов“, може би малко по-малко „предубеден“ и „допускащ грешки“ език?

Седем художници бяха поканени да реагират на тези належащи въпроси и да създадат нови работи специално за пространствата на галерия Структура. Всяко произведение в изложбата цели да предизвиква зрителя да обмисли ограниченията и възможностите на езика. Това е покана да се размишлява върху силата на думите, върху сложните взаимовръзки между език и образ и начините, по които езикът оформя и изкривява нашата реалност. Изобличавайки многослойната природа на думите и техните значения, изложбата насърчава посетителите критично да анализират ролята на езика за формирането на обществено мнение и създаването на идеологически разриви в съвременния свят.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Изображения