Автопортрети

Head 3D printed scan of the artist’s head, power supply, 25x20x25 cm

Sunset, photograph, digital print on DiBond, 100x200cm

Perpetuum Mortem two Ciconia ciconia skulls, found on a high voltage line, copper wire, wooden box, high voltage transformer, 43x24x15cm

Walking Sticks walking sticks, aluminium frame, X-ray of a fracture in the artist’s left foot, surgical titanium needles and wire, servo motor, 131x42x25 cm

Revived Saturnia Pyri dried up Saturnia Pyri, 3D printed components, servo motor, micro controller, dimensions variable

Изложбата „Автопортрети“ е замислена преди драматичните събития на 2020, свързани с настъпването на Ковид-19, с мерките срещу него, с изолацията и с отстояването на гражданските права.

Първоначално фокусът ѝ е върху един конкретен отрязък от живота на автора. Става дума за 2018-та година, когато се случват толкова много неща, като че ли световното време се забавя и се разтяга до неузнаваемост, за да ги побере. Микроскопичната частица живот съдържа в себе си всички сегменти на голямото, но тяхната персонализация ги прави много по-значими. Личният разказ е онзи, който помага да се развият големите разкази.

Вече пет години Димитър Солаков живее със семейството си в с. Вонеща вода, област Велико Търново. Идвайки от София, там той открива други предизвикателства и трябва да води различни битки. В изложбата художникът споделя преживяванията си, като ги поставя в естествената природна среда, в която се случват.

След преживяното тази година Димитър Солаков добавя още един равностоен сегмент. Неговият автопортрет отново е в центъра на вселената, която независимо от правилата за физическо дистанциране се движи по свои собствени закони. Разликата е само в маските и в количеството дезинфектант. Взаимодействието между човек и природа продължава да е също толкова сложно, колкото винаги е било. Обръщането към природата и нейното „подчиняване“ е само илюзия, породена от малкото време, с което разполага всеки от нас на земята. Опитите за “съживяване” на различни животни са също част от това подчиняване, един вид отказ да се приемат естествените процеси (смърт, тленност и т.н.). Също така са и коментар към колективния опит за успокоение на съвестта, че правим нещо добро за планетата (разделно събиране на отпадъци, каране на колело, вегетарианство и т.н.), което всъщност има изключително минимално и пренебрежимо влияние над процесите. 

Снимките на залези не са само романтична добавка. Те показват завършека на един отрязък от време, както и това, че времето преминава.

Краят като че ли носи повече спокойствие и мир от началото. 

Изображения