Изложбата е създадена специално за пространството на галерия Структура, като някои от творбите се показват за първи път. Визуално и тематично тя продължава търсенията на авторката от последните няколко години и заниманията ѝ с чистия орнамент.
Адриана Чернин започва творческата си кариера с рисунки и видеа, които могат да се отнесат към феминистичната традиция в изкуството. През 2005-2006 включва към женските фигури в картините си и машрабия – елемент от арабската архитектура, който се поставя на прозорците за уединение. През 2014 г. е поканена от Музея за приложни изкуства МАК във Виена да работи с оригиналните елементи на един орнамент от джамия в Кайро от XIII век. Именно тогава Чернин открива красотата и безкрайността на тази на пръв поглед цялостна и ненарушима система.
Оттогава художничката не спира да изследва, изучава и търси нови предизвикателства под повърхността на видимото. За нея орнаментът се превръща в източник на вдъхновение, който ѝ позволява през неговата анонимна визия да разсъждава върху взаимоотношенията между индивида и обществото, върху връзката между красота и насилие, баналност и разнообразие. Основен проблем в новите ѝ работи е този за строго определения ред и възможността или невъзможността за противоречие; противопоставянето на този ред и до каква степен той може да се саморазруши.
Рисунките в изложбата са изградени около един и същи орнамент. Чернин не го деформира, а само “изпуска” някои негови части, не го завършва, оставя го с отворен край, като така дава възможност за многобройни интерпретации. Тя се интересува от взаимоотношенията между абстракция и орнамент, цвят и линия, преден и заден план. Отвъд това е пластът на значенията.
Работите са изпълнени с молив, акварел и акрил върху хартия. В изложбата са показани и скици, които подсказват безкрайните варианти за анализ.
В контраст с останалата част на изложбата, изградена изцяло от абстрактни рисунки, е работата “Автопортрет”. В него художничката е като че ли изградена от орнамента, но и изглежда изгубена в него. За Адриана Чернин един от сериозните проблеми на съвременния човек е търсенето и намирането на границите между личния избор и стереотипите на обществото. Изследването на границата между вътрешното и външното постоянно съпътства търсенията ѝ.
Изложбата е придружена от каталог на български и английски език, в който може да се прочете текст от Мария Василева и разговор с художничката.
