Art Rotterdam 2020
06.02.2020 - 09.02.2020
Симултанни истини
Галерия Структура представя Наталия Йорданова на един от най-перспективните международни форуми, чийто девиз е „Панаирът, който открива младото изкуство“. Специално създаденият проект е включен в платформата „Ново изкуство“, курирана за втора година от бразилския куратор Тиаго де Абру Пинто. Голямо признание за авторката и за подкрепящата я галерия е номинацията за престижната награда NNArtAwardза талантливи художници, получили образованието си в Холандия и показващи автентични и новаторски умения. Заедно с другите трима номинирани Наталия Йорданова ще бъде представена в отделна секция в рамките на панаира. Наградата ще бъде обявена по време на официалното откриване на 5-ти февруари.
В своето изложбено пространство на панаира (N8) галерия Структура и художничката ще покажат Симултанни истини– скулптурна инсталация, развита като конструирана екосистема от образи и знаци. Състои се от осем разпръснати из пространството обекти, наподобяващи кристалните топки на гадателките на бъдещето. Повърхността на стъклото „приема“ принтирани на 3D принтер същества, напомнящи филма на Ридли Скот „Пришълецът“. На стените има двуизмерни скулптурни произведения, направени чрез пренасяне на ръчна рисунка в машинно рязане с лазер. Наречени са „Пукнатините“. Те „маркират“ стените като граница на пространството, но и самите те са обособени физически пространства. Авторката използва собствените си ръце, различни машини и софтуер, за да изгради разказ, който изследва митовете, въображението на научната фантастикаи желанието за знание. Зрителят сам става разказвач на историите, които вижда.
Наталия Йорданова изследва внимателно личния си опит, превеждайки в работите си идеи, свързани с пост-човешкото тяло и променящата се връзка между нас и технологиите. В инсталациите си тя включва скулптура, видео, звук, текст и рисунка. Това е начин за изграждане на собствена екосистема. Йерархията между материалите и изразните средства поставя въпроси. Изваждането на човека от центъра произвежда нови смисли. Хуманността е само един малък елемент от световната екосистема. Присъствието и участието на зрителя е важно, като най-близката възможност за построяване на нов свят.
Досега за Наталия Йорданова най-съществената отправна точка бе човешкото тяло. Сега тялото е подменено от информацията, необходима, за да може то да бъде изкуствено произведено. Направено е, но не е родено.
Работата е разположена като разказ, в който желанието за знание предлага различни идеи за истина. Орбитата на стъклените глобуси изгражда констелация на възможните прочити. Предположението на Йорданова е, че няма един субект, няма един разказ или една единствена истина. С тези работи художничката отива една крачка напред в своите интереси и изследвания какво е да бъдеш човек днес, като държиш сметка за развитието на технологиите, комуникацията и интимността. Тя изследва митологични представи, литературни източници и спекулации, за да конструира нелинейна генеалогия на изкуствения живот.
Какви следи оставяме след себе си в състояние на взаимна тревожност, резултат от споделената вяра от заплахата на несигурното бъдеще?
Това е основният въпрос, който художничката си задава в процеса на изследване на медиираното тяло. Глобалният и земният натиск, които ние постоянно изпитваме, и образите като техни медиатори, са в умален мащаб, за да осигурят интимност чрез присъствието.
Като част от представянето си за NN ArtAward, Наталия показва, по нейните думи, „предшественика“ на тази работа. Това е инсталацията „Музей на нечовешката етика“. Началната точка за развитието на този проект са съдебни дела, в които човек се опитва да съди робот заради инцидент, който той е причинил. Художничката поставя наблюдателя в спекулативен сценарий от близкото бъдеще, където идеи за етика са приписани на не-човешки, създадени от човека същества.
Да се разбере идеята за поемане на отговорност от нечовешки субекти е проблем, тъй като ние не им приписваме качеството на самосъзнаване. Въпреки че не е напълно описано и подробно обяснено, съзнанието също никога не е било приписвано и на животните. Следователно, това антропоцентрично убеждение се превръща в предпоставка за разглеждане на закони и етика, като присъщи само за човека. Остава въпросът – как разбираме тези принципи във времето на ускорена промяна и ново дефиниране на това какво означава да бъдеш човек днес?