Трима африканци на различна възраст, т.нар. „мигранти“, посещават Лувъра в Париж и изучават картина: „Потъването на Медуза“ на Теодор Жерико (1819 г.). Картината не само е една от най-известните в Лувъра наред с Мона Лиза, но и обобщава бедствието на френския колониализъм. Провалът на европейците пред самите себе си. Под знамето на великата нация и идеята за революция, свобода, равенство и братство, хората се превръщат в канибали.
За тази творба направих пространни интервюта с тримата африканци за тяхното пътуване или по-скоро за мечтата за полет, за мотивацията и за живота им. Те ми разказаха за носталгията по дома, за страховете и тревогите си и за това да си чужденец в собствената си страна. Те не споделяха всичко с мен и бяха готови да бъдат критични. Взех само няколко изречения от тези дълги разговори и реших да не ги предавам устно, а в писмена форма. Те стоят смълчани пред монументалното изображение. Седят на брега, мечтаят за далечни земи. Но какво става, когато далечните земи се превърнат в дом? Морето в работата ми е морето пред дома ми в Гана. Виждам го всеки ден. Морето, което изглежда безкрайно, мирно и все пак изпълнено с опасност. Надежда и родина – това за мен като германец също винаги означава спасение възможност за полет. – Марсел Оденбах
източник: https://www.videoart-at-midnight-edition.info/n-14-marcel-odenbach/
