Всичко наведнъж

Руди Нинов. Неща, падащи по-бързо от наковалня, 2019, керамика, вариращи размери (36 обекта)

Руди Нинов. Неща, падащи по-бързо от наковалня, 2019, керамика, вариращи размери (36 обекта)

Руди Нинов. Неща, падащи по-бързо от наковалня, 2019, керамика, вариращи размери (36 обекта)

Руди Нинов. Неща, падащи по-бързо от наковалня, 2019, керамика, вариращи размери (36 обекта)

Руди Нинов. Неща, падащи по-бързо от наковалня, 2019, керамика, вариращи размери (36 обекта)

Руди Нинов. Неща, падащи по-бързо от наковалня, 2019, керамика, вариращи размери (36 обекта)

Руди Нинов. Неща, падащи по-бързо от наковалня, 2019, керамика, вариращи размери (36 обекта)

Руди Нинов. Неща, падащи по-бързо от наковалня, 2019, керамика, вариращи размери (36 обекта)

След като от няколко седмици не бях рисувал, отидох в ателието по керамика, взех няколко торби с глина и започнах да рисувам с нея.
Интересуваше ме линията и как бих могъл да представя обект или група обекти във вид на диаграма. В процеса на работа, на около десетия създаден обект, това интересно колебание между очертанията на фигурата и тялото ставаше все по-очевидно, сякаш в този безкраен процес на рециклиране, някои започнаха да се разгръщат, други се свиха, а трети се разклониха в неуспешни опити за по-сложни структури и организми.

Работата е по-скоро скица, отколкото нещо друго, използвах глината, за да скицирам в “реално време”. Глината е невероятно възприемчива към всяко движение, налягане, температура и влага и изведнъж в ръцете ми се озова една маса с неопределен външен вид, която мога да превърна във всичко, което е основната характеристика на рисунката с молив.

Работата като инсталация от тридесет и шест обекта беше готова при първото ѝ показване в една права линия в изложбата „Rundgang“ в Staedelschule. До този момент всички парчета бяха навсякъде из студиото ми; на рафтовете, върху шкафовете, на пода и т.н.,… като разпръсната кутия с инструменти.

Правата линия в средата на голямата зала беше заобиколена от картини на други художници по стените… и в този момент заглавието на произведението се появи – „Някои неща падат по-бързо от наковалня“. Изведнъж скулптурите заземиха цялата атмосфера в стаята, някои от фигурите и формите, присъстващи в картините, започнаха да се разпадат и да се превръщат в дистопични утилитарни обекти и тотеми от минали системи от вярвания.