PEACE BY PEACE
куратор: Мария Василева
17.09.2024 - 12.10.2024
Заглавието на изложбата е парафраза на английския израз “piece by piece” (в превод – част по част, стъпка по стъпка). То коментира смисъла на всяко малко действие, което би отдалечило човечеството от глобална военна катастрофа. Вдъхновено е и от серията творби „Търговски мъниста“, занимаващи се с историческото минало и като че ли с неизбежната повторяемост на събитията. Броеницата от железни бомби “Prayer Beads” („Молитвени мъниста“), 2016, най-добре илюстрира посланието на изложбата и се превръща в знак на разрушената вяра, изгубените илюзии и напразните молитви.
Константин Златев се занимава с проблемите на насилието като израз на политическа доминация, териториално преразпределение, икономически фактори или религиозни конфликти от доста време, като изследва различните му проявления през епохите. Представената колекция е създавана в периода след 2010 г. и носи общото название „Ахимса (Не наранявай)“. Според автора, основната концепция произтича от наблюдението, че човечеството влага най-добрите си технологични ресурси и научни усилия в изобретяването на оръжия и методи на агресия, които неизбежно водят до самоунищожение. Създадени от части, наподобяващи на военен арсенал, произведенията коментират проблема с въоръженото насилие в обществото и заплетената сложност на световната оръжейна индустрия и търговия.
“The Last Gun” („Последното оръжие“), 2012, е механо-роботична флейта, създадена от деактивирана пушка и промишлени компоненти. Цевите на пушката са превърнати в двойна флейта, на която се свири със сгъстен въздух. Инсталацията представя графично, а след това и музикално възхода и падението на световни военни конфликти в периода от 1989 до 2022. Флейтата е програмирана да свири мрачна мелодия за всяко увеличение на въоръжени конфликти и оптимистична мелодия за всяка година, в която конфликтите намаляват. Работата е изпълнена със съдействието на Костадин Илов и Велина Русева.
Замисълът на серията “Trade Beads” („Търговски мъниста“) се основава на историческото значение на мънистата и използването им като мощен инструмент по време на търговията с роби и колонизацията на Новия свят. Скулптурите правят паралел към търговията с оръжия днес, като съвременен инструмент за влияние върху политическите и икономическите доктрини.
Произведени в Европа, декоративните стъклени мъниста са използвани между 16-ти и 20-ти век, за да осигурят безопасното преминаване на изследователи и търговци, главно през Африка и Америка. Те са разменяни за хора, слонова кост, злато и други стоки, желани в Европа. Едни от най-скъпите са мънистата Millefiori – уникални, красиви и търсени по целия свят. „Аристократът“ на търговските мъниста е венецианската розета, изобретена през 1480 г. от Мариета Баровие. Получава се от куха стъклена пръчка, която има модел на звезда с дванадесет лъча и обикновено е бяла, синя и керемидено червена. Това мънисто е изпратено до френските западноафрикански колонии, до Индия и Америка и оттогава се е разпространило по целия свят. Розетите са желани в продължение на много векове поради тяхното разнообразие и интензитет на цветовете, нито едно от които не може да бъде намерено в материалите, достъпни за местното население на колонизираните нации.
В “Trade Beads” Константин Златев търси корените и най-ранните примери за търговия с оръжие. Той поставя антични мъниста от венецианско муранско стъкло в патрондаши или имитира бомби и гранати, създавайки скулптури, напомнящи формите на съвременните оръжия. Творбите повдигат въпроси за степента, в която аспектите на търговията с оръжия поддържат неоколониалните структури в днешната епоха.
Изложбата е първото самостоятелно представяне на художника след завръщането му в България през 2022 г. В нея са включени кинетични инсталации, скулптури, обекти, принтове и видеодокументация.
* * *
Константин Златев (роден 1974 в Русе) е художник и дизайнер, който работи с различни медии, включително стъкло, метал, камък и дърво. Повечето от концептуалните му скулптури и инсталации се основават на идеи от социално, културно и историческо значение. На 23-годишна възраст любовта му към планините и страстта към скалното катерене го карат да се премести в Калифорния, където споделя културата и начина на живот на катерачите в долината Йосемити. Изучава индустриален дизайн и интердисциплинарно изкуство в Калифорнийския колеж за изкуствата, Сан Франциско (2005-2010). Работи по проекти за света на компютърните технологии и механичен дизайн за космически спътници. Влечението му към изкуството и историята, и приоритетът да следва творческата свобода и реализация го карат да се съсредоточи изцяло върху кариерата си в изкуството. През 2022 г. се премества в България и в момента живее и работи в Габрово.
Дизайнерският опит на Константин е очевиден в неговите скулптури и кинетични арт инсталации, които често включват използване на индустриални производствени технологии и материали. Комбинацията от надеждно техническо изпълнение с прецизно естетическо оформление има за цел да създаде произведения, които са функционално и визуално безупречни. Творбите му са излагани в международен план и той често участва в самостоятелни и групови изложби в Европа и САЩ.
Самостоятелни изложби: Трейд бийдс, ТекШоп Галери, Сан Франциско (2016), Кросроудс, 1Опера Галери, Неапол (2014), Форк ахед, Де Йонг Уеархаус, Сан Франциско (2011).
Групови изложби: По-добрата част от нас, Галерия Структура, София (2024), Ъп ин армс, Кунстраум Крьоизберг/Бетаниен, Берлин (2019), Арт оф пийс, Йерба Буена Сентър Фор Артс, Сан Франциско (2019), Политик(с), 14ти Фестивал Арт Стейс, Птуж, Словения (2016), Бал роботов Изложба & Форум, Москва (2015), Сегрете, Касъл дел’Ово, Неапол (2014), Дъ гейм, Еми-д Арте Спазио, Милано (2013), 7-ма Международна награда Арте Лагуна, Венециански Арсенал, Венеция (2013), Политисайзинг аестетикс, Джон А. Дей Галери, Южна Дакота (2012), Есенна национална изложба, Марин MOКA, Калифорния (2012), ККA Интерфейс Шоу, Оливер Арт Сентер, Оукланд, Калифорния (2010). Стипендии и награди: Творчески грантове от Национален фонд „Култура“ на България (2022, 2021, 2020), Есенна арт резиденция в ТекШоп – Сан Франциско (2016), Резиденция на Абате Занети Училище по Стъкло в Мурано, Италия (2015), Първо място за скулптура и инсталация на 7-ма награда за изкуство Арте Лагуна, Венеция (2013).
* * *
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Изображения
