Чух трептене на крила през прозореца
17.03.2021 - 30.03.2021
Съвместен проект на София Грънчарова, Марта Джурина и Мария Налбантова
Началото на проекта е по покана от Ина Кънчева към трите финалистки на Национална стипендия „С усилия към звездите“ в област „Визуални изкуства“ да създадат единна работа като група и съавтори. Проектът „Чух трептене на крила през прозореца“ е разговор през транзитните полета на съня. Аморфността на съня като метафора за спомените и паметта.
Разговорите между младите артисти стартират в ситуация на пандемия и са повлияни от изолацията, в която реалността като че ли започва да променя очертанията си, появява се силно усещане за иреалност и размиване между будност и сън. Промяната поражда много въпроси и подсказва, че границите „помежду“ се увеличават, реалността прелива в сън и сънят в реалност.
Изложбата представя цялостна инсталация, в която отделните авторски позиции се сливат в общ език. Споделеният процес и обменът на идеи създава кохерентна среда. Трите художнички – София Грънчарова, Марта Джурина и Мария Налбантова, започват разговори за състоянието на „сън“ и го използват като инструмент за своите внушения. Те се придвижват в различни посоки и интерпретации.
Оксиморонът, закодиран в контрoлируемото заспиване с цел да се събудим и провокираме творческата си енергия, е запечатан в материала стъкло. Създадено от пясък, стъклото носи в себе си една вечна непостоянност. Неговата чупливост е асоциативно свързана с невъзможността да запомним всичко сънувано.
Спорадични фрагменти от спомени, сънища и техните интерпретации. Ако разкажем една история безброй много пъти, тя винаги ли остава същата? Как функционират спомените ни? Какво се появява в сънищата ни? Гравирани или лакирани стъкла, на които на пръв поглед не се прочита нищо. Текстовете и рисунките са там, но могат да се видят само когато се загледаме. В сянката са закодирани парчета от разказани текстове и сънища, абзаци от съновник и откъснати от контекста им светлинни рисунки.
Привидната празнота на пространството включва всеки, който се движи из него, дори чрез хвърлената сянка на тялото. Движението на зрителя се диктува от светлината и сянката. Изложбата създава пространство, в което аудиторията е поканена да открие една почти невидима материя, съществуваща в агрегатното състояние на полусън.
***
Изложбата се осъществява от фондация „Културни перспективи“ в партньорство с Галерия „Структура“. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Столична община.
Парньори: Generali Bulgaria, Ogilvy, Ligna, АЛТО, Dolce Gusto Bulgaria, The Smarts
Медийни партньори: Портал култура, Булевард България, БНР, fakti.bg
Изтегли