РИСУНКАТА – БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ

Боряна Петкова. Линии на желанието, 2021, молив върху хартия, 220 x 150 cм

Калин Серапионов. На края на деня, 2021, серия от 8 видеа 4К, звук Ангел Симитчиев, различно времетраене, 55 инча монитори, слушалки, 5+2AP

Кирил Прашков. Слама–представа, 2013-2019, диптих, слама, лепило, туш, хартия, 122 х 116 см всяка

Красимир Терзиев. Между миналото което е напът да се случи и бъдещето което вече е било, 2022, проектна рисунка, молив, маркер, акрил в/у фотография, 73 х 53 см

Леда Ванева. Степени на разделяне, 2021, акварел върху хартия, 38 х 57 см(всяка рисунка)

Леда Ванева. Степени на разделяне, 2021, .лайтбокс

Леда Ванева. Степени на разделяне, 2021, .лайтбокс

Надежда Олег Ляхова. Отливки от лицето на автора, 1999, пясък, сладолед – рисунки на подбрани предварително кадри по видео

Нина Ковачева. От серията Short Stories, 2019, акрил, акварел, хартия, 29 х 39 см

Нина Ковачева. От серията Short Stories, 2021, акрил, акварел, хартия, 29 х 39 см

Симеон Симеонов. Рисунки (Отворени-затворени пространства), 2010-2023, молив, цветен молив, хартия, гипс, вариращи размери

Светлана Мирчева. Автопортрет със сутрешна песен, 2018-2022, 4 цвята светлина, звук Ангел Симитчиев, вариращи размери

Изложбата включва работи на съвременни художници, които активно работят в областта на рисунката или се интересуват от линията, като едно от основните й изразни средства.

Избраните работи показват промените, настъпили в днешната представа за рисунката под влияние на интернет, графити, анимация или комикс. Селекцията се разпростира по отношение на различните форми на употреба (завършено произведение, подготвителна рисунка, скица или сценарий за проект), както и коментира разбирането на рисунката единствено като „молив върху лист хартия“.

При Боряна Петкова рисуването е почти перформативно, като участието на тялото и неговите енергични движения в процеса на създаване са от съществено значение. Нина Ковачева изтръгва от черния туш максимален драматизъм, за да разкаже трудните истории на съвременния свят. Визуалният език на Светлана Мирчева се движи между директността на графичния дизайн и интимността на личното преживяване. Петър Минчев предлага две позиции, които също „разтягат“ идеята за рисунката между концептуалното и илюстративното. Калин Серапионов изследва възможността рисунката да се формира в съзнанието на възприемащия, който получава видео инструкции от думи. Леда Ванева механично запечатва върху листове хартия отраженията на светлината, преминаващи през конкретни обекти в желание да улови мига, който никога няма да се повтори. При Кирил Прашков противопоставянето на материала е като танц между реалността и възможната представа за нея. Надежда Олег Ляхова създава сценариите за своите видеотворби като детайлни разкази в картинки. Колажната рисунка на Красимир Терзиев представя визията му за произведение в градска среда, а Симеон Симеонов нерядко се опитва да търси триизмерността на скулптурите си в двуизмерното пространство на листа.

Изображения