Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена

Аарон Рот. Извит екран (слот машина), 2023, маслени бои върху платно, вмъкнати в тапицерия от изкуствена кожа, пластмасови елементи, метална и дървена конструкция, 55 x 482 см (с променлива височина)

Александра Чаушова. Тънкоклюни скорци (Onychognathus tenuirostris), 2023, молив върху хартия, 51 x 34,5 cм

Димитър Солаков. Natural Flow, 2021, акварел върху хартия, 23 x 31 см

Красимира Буцева, Джулиан Шехериян, Лилия Топузова. Кухнята: скеле на интимност, 2022, дървени мебели, чугунена мивка, хладилник, плочки, чинии, мазилка, течен латекс, растения, пясък и други; видео прожекция (15'), аудио записи (20'), вариращи размери

Кирил Прашков. Места за сядане I, II, III, 2011, бодлива тел, дърво, плексиглас, 46,5 х 39 х 39 см всяко

Красимир Терзиев. Има зими, за които никой не е подготвен (пролет), 2023, кора на липа, полиестерна смола, вариращи размери

Леда Екимова. Jason, sometimes I imagine you live here (a house on my street), /Джейсън, понякога си предствям, че живееш тук (къща на моята улица)/, 2022/2023, фотография, 20 х 30 cм, рисунка на инсталация, молив върху хартия, 80 x 60 cм

Людмила Миланова. Дърво на зрението, 2021, кинетична светлинна инсталация

Мартина Вачева. Влакът се движи с години закъснение, 2023 -, акрил, колаж върху платно, 25 x 354 cm

Надежда Олег Ляхова. Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна - Ъгъл 1, 2007, 2’ 17’’

Надежда Олег Ляхова. Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна - Ъгъл 3, 2008, 1’ 04’’

Недко Солаков. Поток, 1985, маслени бои на платно, 54 х 81 см

ninavale (Нина Ковачева и Валентин Стефанов). I Am - I Am – We Are – ninavale, 2018, неон, огледало, стъкло и плексиглас, 50 x 50 x 100 cм

Правдолюб Иванов. Детство, 2014, диапроектор, бургия, 20 x 10 x 60 cм (размер без кабела), 2+1АР, с любезното съдействие на галерия Сариева, Пловдив и галерия Ле Герн, Варшава

Радостин Седевчев. Убежище, 2020, намерен фотоалбум, молив, хартия

София Грънчарова. The Mirror Is a Trigger and Your Eye’s a Gun, 2023, огледало, дигитален печат върху фолио и плексиглас

Стефан Николаев. Бизнес, Модел, Скулптура, 2015, бронз, 55 x 105 x 47 cм, 5+2 AP. С любезното съдействие на: Мишел Рейн, Париж / Брюксел и Сариева, Пловдив

Поредица „Гореща линия“

„Гореща линия“ е проект, който се опитва да отвори България към света, привличайки вниманието на утвърдени международни куратори. Той е базиран върху убедеността ни, че местната художествена сцена има огромен потенциал, който обаче остава нереализиран извън пределите на страната.

Обърнахме се с покана към Грегор Янсен, дългогодишен директор на Kunsthalle Düsseldorf, опитен изкуствовед, куратор, критик и преподавател, да изследва натрупванията в областта на съвременното изкуство у нас, да се срещне и разговаря с художници, да усети различните пластове в живота на града и да отрази впечатленията си в изложба.

Самият той пише в текста си към предстоящия каталог, че често и с удоволствие се е чувствал като вкъщи, като да намери родно място и земя, която е чужда и все пак някак позната. „Беше като да си в сън, като да си в ново царство на знаци или препратки.“ Идеята за тази изложба се ражда от преживяванията му при срещите с хората, културата и изкуството в София, но и от многото проблемни ситуации тук и там, както навсякъде по света. Изложбата обхваща достатъчно голям период, но и показва творби от неговия собствен свят на съзерцание. И най-вече се изгражда от континуума, който художниците му предоставят със съвети и подкрепа. „Както често се случва в живота, именно непланираното, непредвиденото и изненадващото в крайна сметка прави вълнуващото и често красивото.“

„Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена“ иска да изгради връзка, която да разглежда магията на реалността редом с нейната трагичност, тя трябва да върви редом с фактическото, колкото се може по-конкретно и колкото се може по-изобретателно, фантастично, нереално, мечтателно, съноподобно. При всички нови и все по-нови метаморфози на нещата и телата, трябва да се поставят под въпрос преобладаващите определения за човека и човешкото. Грегор Янсен: „Беше ми интересно да използвам тази атмосфера и тази обтекаемост за изложбата, занимаваща се предимно косвено с отраженията на историческото, сюрреалистичното, локалното и настоящото, един вид постхуманизъм и реполитизация на заобикалящата среда. Изложбата обединява много различни поколения, жанрове и въпроси. Същевременно тя цели да дефинира на ново „занаята“, опирайки се на психоаналитичната концепция на Жак Лакан за стадия на огледалото, която описва формирането на представата за собствен образ и нейната функция за егото. Сюрреалистичната идея за флуидност и хибридност на идентичността се свързва със съвременните размисли за глобалната политика, както и за конфликта между Изтока и Запада, който се смяташе за преодолян.“

Каталог към изложбата Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена 

*

От 2010 Грегор Янсен е директор на Kunsthalle Düsseldorf. Завършва история на изкуството, история на архитектурата и философия в RWTH Аахен и през 1998 защитава докторска дисертация на тема „Ойген Шьонебек. Немска легенда“. От 1991 насам работи като ръководител на проекти, куратор, художествен критик, автор и преподава в катедрите по история на образа и теория на медиите в няколко университета по приложни науки и художествени академии в Германия и Нидерландия. Работи като ръководител на проекта за изложбата „Iconoclash“ с Бруно Латур и Питър Вайбел (2001/02) в Центъра за изкуство и медии в Карлсруе (ZKM). През същата година Янсен е ко-куратор на второто биенале на медийното изкуство „media_city seoul“ в Южна Корея. През 2005 е назначен за куратор на стипендиантската програма BEIJING CASE, провеждана съвместно от Германската федерална културна фондация и Гьоте-институт Пекин, за изследване на интернационалните урбанистични стратегии за развитие на мегаполисите. Проектът и заключителните изложби „INFORMEL CITY?“ в Пекин през 2005 и „totalstadt. казусът Пекин“ (ZKM, Карлсруе, 2006) се занимават с експлозивното разрастване на града и влиянието на този процес върху градската култура в пресечната точка между традиция и модерност. От 2005 до 2009 е директор на ZKM | Музей за съвременно изкуство в Карлсруе. Грегор Янсен е куратор на многобройни национални и международни изложби, наскоро в Бразилия, Лайпциг, Шанхай и Южна Корея. Автор е на многобройни лекции и есета за съвременното изкуство, както и на монографии на художници, интервюта и е редактор на много изложбени каталози. В Кунстхале Дюселдорф е реализирал изложби на тема „Капиталистически реализъм“, „Дигитални данни“, „Музейни и икономически ценности“, „Огледала“, както и многобройни самостоятелни изложби с участието на Ханс-Петер Фелдман, KRIWET, Тома Абтс, Крис Мартин, Koo Jeong A, Tal R, Yin Xiuzhen, Марике ван Вармердам, Сон Донг, Liu Xiaodong, Карол Дънам и Алберт Ойлен, в момента на Марта Юнгвирт и Петер Пилер. Грегор Янсен живее и работи в Дюселдорф, Германия.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и Гауденц Б. Руф

Изображения