Всичко наведнъж

Радоил Серафимов, Руди Нинов, Станимир Генов

куратор: Мария Василева

10.04.2019 - 18.05.2019

Радоил Серафимов. В търсене на диалог, 2019

Радоил Серафимов. В търсене на диалог, 2019

Руди Нинов. Без заглавие (нито Паракас, нито картина от Сакраменто), 2019

Руди Нинов. Без заглавие (нито Паракас, нито картина от Сакраменто), 2019

Станимир Генов. На това лице има много цветове, 2019

Станимир Генов. На това лице има много цветове, 2019

Проектът е резултат от няколкомесечно сътрудничество между тримата автори и съсредоточаване върху съвместната работа чрез активни разговори и обмен на идеи.

Названието на изложбата изразява както начина, по който се създават творбите – като процес на напластяване върху платното на събраните знания, енергия и умения, така и на начина, по който се разкриват пред публиката – цялостно и изведнъж.

В чисто практичен план заглавието визира и факта, че нито една от показаните работи не е мислена предварително, не е скицирана и „проверена“в рисунка или друга медия. Всички творби са се появили „наведнъж“– като в някакъв ритуален транс, който свързва началото с края. Всъщност нито началото, нито краят имат значение, а онази неизбродима материя, определяща тези две точки.

Художниците се интересуват от живописта, която изследва териториите между мисълта и външния, материален свят. Работите им силно реагират на всички промени във все по-дематериализираната визуална среда. Телефоните и компютрите не само променят визуалното възприятие на околния свят (чрез модифицираните цветове и светлината), но и на вътрешния ред на нещата (чрез начина, по който информацията се съхранява, организира и представя).

В произведенията на Радоил Серафимов, Руди Нинов и Станимир Генов между абстрактното и реалното няма противопоставяне. Става дума за концептуален прочит на действителността. Съществуването на творбите в общо пространство добавя още едно ниво на възприемане и продължава диалога. Времето, затворено в картините, намира излаз в пресечните линии между тях. Информацията продължава да се обменя.

Определен акцент в изложбата е самият процес на създаване на произведенията. „Пътят“ се превръща в по-голям фокус, отколкото крайния резултат. На лице е очарование от материалите, което граничи с фетишизъм. В показаните картини има много телесност. Именно тя отключва редица други кодове при възприемането на работите – от историческите референции до препратките към съвременността. Вярата в материала и в живописта се противопоставя на общата нестабилност и несигурност на съвременния свят.

Радоил Серафимов е роден през 1988 в Габрово, България, където живее и работи. Завършва живопис във Великотърновски Университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2012.
През 2013 и 2016 осъществява самостоятелни изложби в галерия „Орловска” 10, Габрово. Участва в национални и регионални изложби, сред които „Ателиета”, галерия Стубел, София (2018); „Арт старт”, галерия Credo  Bonum, София (2017); „Първите седем години, Contemporary Space, Варна (2017); „Мащаб 1:1. Нов социален реализъм”, галерия на СБХ, София (2017); „Плацебо“ – Национални есенни изложби, Пловдив (2017); „Спорът за реалността“, галерия на СБХ, София (2017); „Save the Dreams“ – 148 съвременни художници от България, Венецианско  биенале, проект Imago Mundi (2015); „Внимание прясна боя“, Софийска градска художествена галерия (2015); „Младото изкуството като обект на желание“, галерия Ракурси, София (2014).
Носител на наградата на Фондация „Едмонд Демирджиян“ за обещаващо развитие и посветеност на изкуството за 2014 г. и на Награда от Пролетния салон на габровските художници през 2016.

„Вълнува ме натрупването на боя и движението ѝ като маса. Без предварителна яснота за конкретен краен резултат се потапям в процес на постоянно търсене и преформатиране. Свободното цапане и потъването в това действие ме освобождава от предишни мои регулации, поставяйки ме в нови такива. Натрупването на движения и боя едни връз други приближава към зрителя един процес и неговото времево стопиране, като краен резултат. За мен е важно в картината да има непреднамерен емоционален заряд, изразен в динамика или покой.”

Руди Нинов е роден през 1992 г. в Тетевен, България. Завършва бакалавърска степен по изобразително изкуство в Голдсмитс, Лондон през 2015. В момента продължава образованието си в академията Щедел във Франкфурт, Германия, в класа по рисуване на Ейми Силман и Николас Гамбаров.Сред някои от последните му самостоятелни изложби са: „Flatlands“, Американски университет България, Благоевград (2018); „Линии до опашки“, УниКредит Студио, София (2018);Групови изложби: “SCULPTURE NOW”, галерия Credo Bonum, София (2018); “БлизкиСрещи ”, ICA, София (2017); „Какво представлявате сега? ”, Plan 5, Стокхолм (2017).Носител на  Награда за съвременно изкуство на Американски Университет България (2018); Национална стипендия на фондация “Културни перспективи” (2018); Награда на Фондация „Стоян Камбарев” (2017); Награда на Фондация „Едмонд Демирджиян“ (2016); Награда за живопис “Невил Бърстън” (2015).

“Интересува ме повърхността на картината като платформа, карта или екран, върху които мисловният процес е някак интернализиран, преконфигуриран и след това се проявява в различни начини на „записване“, които често могат да се сравнят с писането. Писането като въплъщение на линията – атавистичен инстинкт за навигиране в пространството, за движение и самосъзнание.”

Станимир Генов e роден през 1982 в София, където живее и работи. През 2006 завършва бакалавър по живопис в Художествената академия в София и през 2018 магистър по живопис в Художествената академия в София.
Самостоятелни изложби: „Някои мисли не се движат“ (2018), галерия Cu29, Пловдив; „Букет” (2017), галерия Васка Емануилова, София; „Лавина” (2016), Contemporary Space, Варна; „Така се случи” (2016), Двореца Балчик; „Изложба“ (2015) Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора”, Кюстендил; „Навън” (2014), галерия на СБХ, София; „Картини“ (2012), Галерия Юзина, София; „Ясно!“ (2011), The Fridge, София; „Извинете“ (2008),Галерия Пистолет, София.
Сред участията му в групови изложби са: „Форми на съвместно съществуване“ (2017),Галерия “Структура”, София; „Разместване на пластовете / Младо изкуство в музея“ (2017),СГХГ, София; „Внимание прясна боя!“ (2015) СГХГ, София; „Процес в прогрес“ (2015), Галерия Baeckerstrasse 4, Виена.

“Основна тема в работата ми са личните изживявания. Поставяйки се в работна атмосфера, построена около фокуса в малки откъси от тези изживявания, се стремя по-скоро да ги преживея отново чрез живописния процес, отколкото да ги опиша. Тази нагласа ми позволява някак да прекъсна логичния път на мисълта и да вляза в по-изненадващи територии. Не се стремя да изобразя нещо, а по-скоро да се забавлявам от това, което току-що съм изобразил, така резултатът е по-скоро самообразувал се образ, отколкото артефакт на въображението.”

 

Изображения