Всичко наведнъж
куратор: Мария Василева
10.04.2019 - 18.05.2019
Проектът е резултат от няколкомесечно сътрудничество между тримата автори и съсредоточаване върху съвместната работа чрез активни разговори и обмен на идеи.
Названието на изложбата изразява както начина, по който се създават творбите – като процес на напластяване върху платното на събраните знания, енергия и умения, така и на начина, по който се разкриват пред публиката – цялостно и изведнъж.
В чисто практичен план заглавието визира и факта, че нито една от показаните работи не е мислена предварително, не е скицирана и „проверена“в рисунка или друга медия. Всички творби са се появили „наведнъж“– като в някакъв ритуален транс, който свързва началото с края. Всъщност нито началото, нито краят имат значение, а онази неизбродима материя, определяща тези две точки.
Художниците се интересуват от живописта, която изследва териториите между мисълта и външния, материален свят. Работите им силно реагират на всички промени във все по-дематериализираната визуална среда. Телефоните и компютрите не само променят визуалното възприятие на околния свят (чрез модифицираните цветове и светлината), но и на вътрешния ред на нещата (чрез начина, по който информацията се съхранява, организира и представя).
В произведенията на Радоил Серафимов, Руди Нинов и Станимир Генов между абстрактното и реалното няма противопоставяне. Става дума за концептуален прочит на действителността. Съществуването на творбите в общо пространство добавя още едно ниво на възприемане и продължава диалога. Времето, затворено в картините, намира излаз в пресечните линии между тях. Информацията продължава да се обменя.
Определен акцент в изложбата е самият процес на създаване на произведенията. „Пътят“ се превръща в по-голям фокус, отколкото крайния резултат. На лице е очарование от материалите, което граничи с фетишизъм. В показаните картини има много телесност. Именно тя отключва редица други кодове при възприемането на работите – от историческите референции до препратките към съвременността. Вярата в материала и в живописта се противопоставя на общата нестабилност и несигурност на съвременния свят.
Радоил Серафимов е роден през 1988 в Габрово, България, където живее и работи. Завършва живопис във Великотърновски Университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2012.
През 2013 и 2016 осъществява самостоятелни изложби в галерия „Орловска” 10, Габрово. Участва в национални и регионални изложби, сред които „Ателиета”, галерия Стубел, София (2018); „Арт старт”, галерия Credo Bonum, София (2017); „Първите седем години, Contemporary Space, Варна (2017); „Мащаб 1:1. Нов социален реализъм”, галерия на СБХ, София (2017); „Плацебо“ – Национални есенни изложби, Пловдив (2017); „Спорът за реалността“, галерия на СБХ, София (2017); „Save the Dreams“ – 148 съвременни художници от България, Венецианско биенале, проект Imago Mundi (2015); „Внимание прясна боя“, Софийска градска художествена галерия (2015); „Младото изкуството като обект на желание“, галерия Ракурси, София (2014).
Носител на наградата на Фондация „Едмонд Демирджиян“ за обещаващо развитие и посветеност на изкуството за 2014 г. и на Награда от Пролетния салон на габровските художници през 2016.
„Вълнува ме натрупването на боя и движението ѝ като маса. Без предварителна яснота за конкретен краен резултат се потапям в процес на постоянно търсене и преформатиране. Свободното цапане и потъването в това действие ме освобождава от предишни мои регулации, поставяйки ме в нови такива. Натрупването на движения и боя едни връз други приближава към зрителя един процес и неговото времево стопиране, като краен резултат. За мен е важно в картината да има непреднамерен емоционален заряд, изразен в динамика или покой.”
Руди Нинов е роден през 1992 г. в Тетевен, България. Завършва бакалавърска степен по изобразително изкуство в Голдсмитс, Лондон през 2015. В момента продължава образованието си в академията Щедел във Франкфурт, Германия, в класа по рисуване на Ейми Силман и Николас Гамбаров.Сред някои от последните му самостоятелни изложби са: „Flatlands“, Американски университет България, Благоевград (2018); „Линии до опашки“, УниКредит Студио, София (2018);Групови изложби: “SCULPTURE NOW”, галерия Credo Bonum, София (2018); “БлизкиСрещи ”, ICA, София (2017); „Какво представлявате сега? ”, Plan 5, Стокхолм (2017).Носител на Награда за съвременно изкуство на Американски Университет България (2018); Национална стипендия на фондация “Културни перспективи” (2018); Награда на Фондация „Стоян Камбарев” (2017); Награда на Фондация „Едмонд Демирджиян“ (2016); Награда за живопис “Невил Бърстън” (2015).
“Интересува ме повърхността на картината като платформа, карта или екран, върху които мисловният процес е някак интернализиран, преконфигуриран и след това се проявява в различни начини на „записване“, които често могат да се сравнят с писането. Писането като въплъщение на линията – атавистичен инстинкт за навигиране в пространството, за движение и самосъзнание.”
Станимир Генов e роден през 1982 в София, където живее и работи. През 2006 завършва бакалавър по живопис в Художествената академия в София и през 2018 магистър по живопис в Художествената академия в София.
Самостоятелни изложби: „Някои мисли не се движат“ (2018), галерия Cu29, Пловдив; „Букет” (2017), галерия Васка Емануилова, София; „Лавина” (2016), Contemporary Space, Варна; „Така се случи” (2016), Двореца Балчик; „Изложба“ (2015) Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора”, Кюстендил; „Навън” (2014), галерия на СБХ, София; „Картини“ (2012), Галерия Юзина, София; „Ясно!“ (2011), The Fridge, София; „Извинете“ (2008),Галерия Пистолет, София.
Сред участията му в групови изложби са: „Форми на съвместно съществуване“ (2017),Галерия “Структура”, София; „Разместване на пластовете / Младо изкуство в музея“ (2017),СГХГ, София; „Внимание прясна боя!“ (2015) СГХГ, София; „Процес в прогрес“ (2015), Галерия Baeckerstrasse 4, Виена.
“Основна тема в работата ми са личните изживявания. Поставяйки се в работна атмосфера, построена около фокуса в малки откъси от тези изживявания, се стремя по-скоро да ги преживея отново чрез живописния процес, отколкото да ги опиша. Тази нагласа ми позволява някак да прекъсна логичния път на мисълта и да вляза в по-изненадващи територии. Не се стремя да изобразя нещо, а по-скоро да се забавлявам от това, което току-що съм изобразил, така резултатът е по-скоро самообразувал се образ, отколкото артефакт на въображението.”
Изображения
