Ото Дикс

Информация

Вилхелм Хайнрих Ото Дикс (2 декември 1891 – 25 юли 1969) е германски живописец и график, известен с безмилостните си и сурово реалистични изображения на германското общество през Веймарската република и бруталността на войната. Наред с Георг Грос и Макс Бекман, той е считан за един от най-важните художници на Neue Sachlichkeit (Нова обективност).

Между 1906 и 1910 чиракува при художника Карл Сенф и започва да рисува първите си пейзажи. През 1910 постъпва в Kunstgewerbeschule в Дрезден, сега Академията за изящни изкуства в Дрезден, където Ричард Гур е сред неговите учители. По-голямата част от ранните творби на Дикс са пейзажи и портрети, направени в стилизиран реализъм, който по-късно премина към експресионизъм.

Когато избухва Първата световна война, Дикс доброволно се присъединява към немската армия. Назначен е в полеви артилерийски полк в Дрезден. През есента на 1915 той е назначен за подофицер на картечница на Западния фронт и участва в битката при Сома. През ноември 1917 неговото звено е прехвърлено на Източния фронт до края на военните действия с Русия, а през февруари 1918 е разположено във Фландрия. Обратно на Западния фронт, той се бие в германската пролетна офанзива. Печели Железен кръст (втора степен) и достига ранг на сержант. През август същата година е ранен в шията и малко след това взима уроци за пилотно обучение. Участва в Fliegerabwehr-Kurs („Курс за отбранително пилотиране“) и след преминаване на медицинските тестове е прехвърлен в авиационно-заместителния отдел Schneidemühl в Позен. Уволнен е от служба на 22 декември 1918.

Дикс е силно засегнат от ужасите на войната. Той представя своите травматични преживявания в много последващи произведения, включително портфолио от петдесет офорта, наречени Der Krieg (Войната), публикувано през 1924. Впоследствие той отново се позовава на войната във „Военният триптих“, рисуван от 1929-1932.

В края на 1918 Дикс се завръща в Гера, но на следващата година се премества в Дрезден, където учи в Hochschule für Bildende Künste. Той става основател на групата на Дрезденския сецесион през 1919, в период, когато работата му преминава през експресионистична фаза. През 1920, повлиян от Дада, започва да включва елементи на колаж в своите произведения. През същата година той участва в изложението на немските експресионисти в Дармщат.През 1924 се присъединява към Берлинския сецесион; по това време развива все по-реалистичен стил на рисуване. Неговата картина от 1923 „Окоп“, изобразяваща разчленени и разложени тела на войници след битка, предизвика такъв фурор, че музеят Уолраф-Рихарц разполага картината зад завеса. През 1925 тогавашният кмет на Кьолн Конрад Аденауер отменя закупуването на картината и принуждава директора на музея да подаде оставка.В работите си Ото Дикс е изключително критичен към съвременното немско общество. Той обръща внимание на мрачната страна на живота, изобразявайки проституцията, насилието, старостта и смъртта. В едно от малкото си изявления, публикувано през 1927, Дикс заявява: „Обектът е водещ и формата е инспирирана от него“.Когато нацистите идват на власт в Германия, те считат Дикс за дегенеративен художник и го уволняват от поста му на учител по изкуство в Дрезденската академия. Картините „Окопът“ и „Военни инвалиди“ са изложени в спонсорираната от държавата изложба за „изродено“ изкуство в Мюнхен през 1937. По-късно творбата „Военни инвалиди“ е изгорена.Дикс, като всички други практикуващи художници, е принуден да се присъедини към Камарата на изящните изкуства на нацисткото правителство (Reichskammer der bildenden Kuenste), подразделение на Министерството на културата на Гьобелс (Reichskulturkammer). Членството е задължително за всички художници в Райха. Дикс трябва да обещае да рисува само безобидни пейзажи. Все пак той рисува една алегорична картина, която критикува нацистките идеали. Неговите дегенеративни картини са открити през 2012 г. сред 1500-те платна, скрити от търговец на изкуство и неговия син.През 1939 г. е арестуван по обвинение, че е участвал в заговор срещу Хитлер, но по-късно е освободен.По време на Втората световна война Дикс е прибран във Волксстурмата. Той е заловен от френските войски в края на войната и освободен през февруари 1946 г.В крайна сметка Дикс се завръща в Дрезден и остава там до 1966 г. След войната повечето от картините му са религиозни алегории или изображения на следвоенни страдания, включително неговата „Ето човека с автопортретни прилики зад бодлива тел“ от 1948 г. В този период Дикс придобива признание и в двете части на тогава разделената Германия.

Изложби