Мисловен експеримент

Аксиния Пейчева

Структура Project Room е обособено пространство в галерията, посветено на показването на млади автори. Избран с конкурс куратор до 35 г. ще реализира 4 изложби в рамките на една година. Инициативата е подкрепена от Национален фонд Култура.

Тази година конкурсът за куратор спечели Аксиния Пейчева. Очаквайте първата изложба през юни. Тук ви запознаваме с куратора и основните аспекти на идеята, която предстои да бъде развита.

Терминът „Мисловен експеримент“ описва опит, който „проверява“ валидността на дадена теория в търсенето на конкретен (или в случая възможно абстрактен) отговор. Проектът се състои в провеждането на серия от неформални разговори, в които художник разговаря с експерт в дадена научна сфера. Това създава един своеобразен поток от информация, който може да повлияе (или не) на последващото създаване на художествен продукт, представен в самостоятелна изложба в Структура Project Room.

Разговорите се случват при определени правила, които на практика са напълно условни, като целят единствено да поставят страните в състояние, в което между тях да се създаде обмен – на идеи, на концепции, на посоки на мисълта.

След провеждането на разговорите, художникът продължава работата по самостоятелна изложба, която бива (или не) повлияна от обсъждането.

Експериментът е възможно да бъде обявен за успешен при хармонично или дисхармонично ниво на комуникация. В същите случаи е възможно той да бъде обявен и като неуспешен.

––––––––––––––

Аксиния Пейчева (р. 1990 г., Кюстендил, България) живее и работи в София. Завършва специалност „Стенопис“ в НХА. Придобива образователно-научна степен доктор в НХА (2019), в момента е преподавател в специалност „Стенопис“, НХА. Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на ИСИ-София (2017). Член е на Института за съвременно изкуство от 2021 г. Сред самостоятелните й изложби са: Анатомия на процеса: Приказка за края” (2022), куратор Васил Владимиров, галерия Структура, София; Приказка за края (2021), галерия Heerz Tooya, Велико Търново, България; Биореконструкция (…на един бъдещ момент) (2019), Галерия ИСИ-София, куратор Недко Солаков, „Картография на травмата” (2018), галерия ИСИ-София, куратор Лъчезар Бояджиев. Нейни творби са показвани на Manifesta 14, Прищина, Косово; галерия Drugomore, Риека, Хърватия; Фестивал Ars Electronica, Австрия.

Фокусът на нейната работа е процесът на „визуален превод“, където тя изследва възможни начини за преместване на части от информация между различни области на знанието – „как една или няколко научни области могат да бъдат комбинирани, за да се отговори на въпрос, важен само за изкуството“. Тя често си сътрудничи с учени, като проектите й са придружени и от теоретична част, резултираща от продължително изследване на определени теми, които включват визуалния превод на музика или болка.

Мисловен ексдеримент #4
Венета Андрова. Тайният живот на гъбите (ВИДЕО)

Куратор: Аксиния Пейчева
Арт мениджър: Теодора Джерекарова

21 декември 2023-10 януари 2024. Откриване 21 декември, четвъртък, 18.00-20.00 часа

В проекта „Тайният живот на гъбите (ВИДЕО)“ Венета Андрова и Цветомила Михайлова концентрират вниманието си върху дезинформацията и т.нар. deep fake – силно разпространени атрибути на днешното медийно пространство. Идвайки от две различни сфери: Венета – от тази на визуалното изкуство, а Цветомила – от тази на компютърната лингвистика, в контекста на „Мисловен експеримент“ те общуват дистанционно, използвайки езика за програмиране Python, като се фокусират върху различни модели за разпознаване на компютърно генерирано съдържание и най-вече върху борбата срещу масовото разпространение на обществени заблуди.

Търсенията на Венета я отвеждат до феномен, специфичен за България – този на уебсайтовете „гъби“. Това са страници, които на вид напомнят типичен новинарски сайт. Те се създават масово с единствената цел – да разпространяват пропаганда и фалшиви новини. Наричат ги сайтове “гъби”, защото се появяват по различни поводи, размножават се и растат винаги, когато има активна кампания. Когато „дъждът от тъмни пари“ свърши, те изчезват или стават неактивни до следващата кампания за дезинформация. (https://sensika.com/blog/disinformation/what-do-we-call-mushroom-websites). Сайтовете гъби се генерират от „Машина от сайтове гъби“ – над 370 000 анонимни сайта с почти идентичен дизайн и с идентично съдържание. Те имат четири основни общи домейна: dnes24.eu, zbox7.eu, bgvest.eu, allbg.eu, от които биват клонирани поддомейни (например novini24.allbg.eu).

За Венета Андрова става интересно да се задълбочи в процесите на цялата тази функционалност. Принципът се оказва следният – в създадените платформи (например най-известната http://share4pay.com/) всеки потребител с помощта на един имейл адрес може да си направи регистрация. Авторката си прави веднага, като процедурата е лесна – логваш се и си избираш име на сайта. В рамките на само 30 минути вече е генериран твой собствен сайт-гъба. Всички тези сайтове-гъби са скрити зад Cloudflare (облачна киберсигурност) и не може да се проследи нищо за тях, но основната платформа е с регистриран хостинг в България. След това започва лавинообразно шерване на линкове от новия сайт – те присъстват като постове в социалните мрежи, препращат се на приятели, познати, постват се в групи и т.н. По този начин в платформата се генерират приходи, които в един момент се изплащат на потребителя, т.е. основният доход идва от препращането на линковете. От друга страна, хората, които стоят зад платформата, печелят от рекламите, които са навсякъде в сайта. Повечето новини са крайно десни и консервативни, леко пропагандни, про-руски, не винаги са грешни като информация, но със сигурност имат за цел да наклонят вниманието към определени теми и чрез масовото разпространение да създадат впечатлението, че това е „новината за деня“. Процеси, които са крайно опасни за обществото и могат да бъдат експлоатирани във всякакъв информационен аспект.

В работата си Венета Андрова се съсредоточава специално върху новини, свързани с т.нар. „джендър пропаганда“ и архивира всички статии с думата „джендър“ от своя нов сайт-гъба – техните заглавия, както и изображенията към статиите. Видеото, което авторката представя, е 3D анимация, показваща един протагонист-гъба, който рецитира всички тези заглавия от сайта-гъба. В стила на кликбейт реториката е и заглавието на изложбата, която завършва иронично с думата ВИДЕО, като типичен допълнителен елемент за привличане на вниманието, но и като референция към творческия медиум. Заглавията, както и изображенията в сайта са тествани (с помощта на Цветомила) посредством различни NLP и LLM модели*, като този процес проверява дали са генерирани от изкуствен интелект или не. Резултатите от тези тестове са вградени във видеото на едно мета ниво, поставяйки достовереността на информацията под въпрос. Тези визуални елементи представят какво „гледа“ кода и разпознава като фейк. Второто видео се фокусира върху интервю на човек, който си докарва „допълнителни доходи“ със сайтовете-гъби, като образът му е анонимизиран. Това видео дава яснота на схемата и как тя функционира.

По този начин Венета Андрова поставя под въпрос не само технологичните, но и чисто човешките механизми за справяне с дезинформацията, с рисковете и уязвимостите в дигиталната среда, с манипулацията. В нейната работа тези социални феномени са разчетени не единствено като функция на технологичния прогрес, а и като опозиция на ценностите, като анти-утопия.

*Технологиите, базирани на изкуствен интелект или по-специално машинно обучение, за разпознаване на дийпфейкове, се развиват динамично, в една вечна надпревара с развитието на базови модели като BERT, GPT или Stable Diffusion. Всеки модел за разпознаване на дийпфейк функционира условно, с една известна неточност. В своя експеримент Венета и Цветомила решават да изследват модела (или върху какво точно той се фокусира при разпознаването на невярна или подвеждаща информация). Осъществяват това, ползвайки моделите bert-deepfake-bg за разпознаване на дийпфейкове и bert-desinform-bg за разпознаване на дезинформация, предварително тренирани специално на български език и предоставени за общо ползване в платформата на HuggingFace от The Big Data for Smart Society Institute (GATE) в България, разработени от Ирина Темникова и колектив (Irina Temnikova, Iva Marinova, Silvia Gargova, Ruslana Margova, Ivan Koychev, „Looking for Traces of Textual Deepfakes in Bulgarian in Social Media“, Proceedings of the Recent Advances in Natural Language Processing conference (RANLP 2023).

*

Венета Андрова завършва История на изкуството и Философия в университета Хумболдт, както и се дипломира в специалност Скулптура в художествената академия Weißensee Academy of Art в Берлин. В артистичната си практика тя съчетава различни медии и източници, като архивни и документални материали с живопис, всички свързани чрез 3D анимация и компютърно генерирани среди. Участва в множество изложби в Германия и България, както и в Австрия, Аржентина, Бразилия, Испания, Полша, Чехия и в Израел, където през 2016-2017 г. завършва част от обучението си в Bezalel Academy of Arts and Design в Йерусалим. Андрова е носителка и на няколко стипендии: Elsa-Neumann-Scholarship, Artist Scholarship Cusanuswerk, Mart Stam. През 2020 г. е номинирана с творбата си „From My Desert“ за German Short Film Award. Филмът й „АЙВА“ е носител на Prix Ars Electronica 2021, в категория „Компютърна анимация“, както и на Golden Horseman и LUCA Gender Diversity Award в международния конкурс на Filmfest Dresden. Нейни късометражни филми са селектирани и представени на множество международни филмови фестивали, включително: International Leipzig Festival for Documentary and Animated Film; ARS ELECTRONICA – Festival for Art, Technology and Society; MONSTRA Lisbon Animated Film Festival; FILE Electronic Language International Festival; European Media Art Festival (EMAF); Kassel Documentary Film and Video Festival, Go Short – International Short Film Festival Nijmegen, Sofia International Film Festival, Short Waves Festival, 25FPS International Film and Video Festival, Short Film Festival Hamburg.

Цветомила Михайлова е постдокторант по машинно обучение и роботика в Aalto University в Еспоо, Финландия. Има докторска степен по машинно обучение и обработка на естествен език от Instituto de Telecomunicações в Лисабон, Португалия.

*

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Мисловен експеримент #3
Никола Грозданов. Интерференции

Куратор: Аксиния Пейчева
Арт мениджър: Теодора Джерекарова

29 ноември-16 декември 2023. Откриване 29 ноември, сряда, 18.00-20.00 часа

Изложбата „Интерференции“ на Никола Грозданов създава пространство на условни възприятия. Позовавайки се на мисловния експеримент „Стаята на Мери“, авторът изследва съответствието между функционалността на човешкото съзнание и реалността, в която то съществува. Експериментът описва Мери, която живее в изцяло черно-бял свят. В този свят тя има широк достъп до научните характеристики на различните цветове, но няма възможност да ги възприеме с очите си. Мери е научила всичко, което може да се научи за цвета, но никога не го е виждала. Централният въпрос в експеримента е дали Мери ще придобие нови знания, когато излезе извън безцветния си свят. Експериментът има за цел да се противопостави на физикализма, според който Вселената, включително всичко, което е умствено, е изцяло физическа.

В стаята на Никола Грозданов физическите обекти са стъклено-метални, изработени изцяло ръчно от него, а техният цвят е условен, защото той зависи от светлината, която се намира вътре в тях. Светвайки за кратко, тя зарежда пигментите, заедно с които стъклото е изпечено, като така те самите започват да светят, когато тя изгасне. Единствено изпълнявайки конкретните условия, тяхната светлина успява да се материализира в пространството. Със своята овална, но неправилна форма, те се появяват за кратко, докато зарядът им не свърши, подобно на сигнали между синапсите в мозъка. Тези условия препращат към неписаните правила между зрителя и обекта на изкуството. Те са нещо като своеобразен „договор“. Ако първата страна успее да ги изпълни и да ги представи във физическия свят, тогава и зрителят може да успее да ги види. Но тяхното истинско възприятие идва след това; то не е продукт на физическия свят, то е просто негово следствие. И отново, както и за света на познатото, тяхната истинска същност е нефизическа, а тяхното истинско възприемане – априори условно.

В този смисъл обектите в стаята създават една затворена система на взаимодействия. Пространството се превръща в експериментална площадка на смислови интерфериращи връзки – между физическата предопределеност на битието и нефизическия му отпечатък в човешкото съзнание, между истината и нуждата, между липсата и присъствието.

В проекта „Мисловен експеримент“ авторът работи с гл. ас. д-р Тина Ташева и доц. д-р инж. Албена Йолева, преподаватели в ХТМУ, София, катедра „Технология на силикатите“.

Авторът изказва благодарности на Тихомир Данчев от Omega Light за помощта с осветителните тела, Петър Мануилов от Лукс Нокс за помощта при боравенето със светещите пигменти, както и на Михаела Каменова за помощта при работата с метал.

*

Никола Грозданов (р. 1988 в София). Живее и работи в София. Придобива образователно-квалификационна степен Магистър (2014), специалност „Стенопис“ в НХА, София. Специализира изящни изкуства в Глиндор, Уелс (2011). В периода 2017-2021 живее и работи на остров Мурано, Венеция, като колаборатор в студио за съвременно стъкло. Номиниран за Наградата „База“ (2023) и Наградата за млади автори „Миланско стъкло“ (2022). Организирал е самостоятелна изложба „Знам  защо пее птицата в клетка“ (2021), галерия Heerz Tooya, Велико Търново. Участва в групови изложби, сред които: „Изложба на номинираните художници за наградата за съвременно изкуство База“ (2023), СГХГ, София, куратор Марина Славова; „Emergencies, Refractions, Reflections“ (2022), Архив Емили Харви, куратор Роберто Мастрояни, Венеция; „Международно биенале на стъклото“ (2023 и 2021), Национална галерия Квадрат 500, куратор Константин Вълчев, София; „MilanoVetro – 35“ (2022), Кастело Сфорцеско, Милано. Произведенията на Грозданов са социално и политически насочени. Работи в техниката на витража, лятото стъкло, фюзинга и ситопечата.

*

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Мисловен експеримент #2
Надежда Олег Ляхова. Водопад

Куратор: Аксиния Пейчева
Арт мениджър: Теодора Джерекарова

28 септември – 28 октомври, 2023. Откриване 28 септември, четвъртък, 18.00-20.00 часа

В изложбата „Водопад“ Надежда Олег Ляхова преплита в почти поетично наративно търсене вълнуващите я теми, които до голяма степен засягат всеки творец. Такъв е например въпросът за това как се стига до същността на творческия импулс, присъстващ априори в човешкото съзнание. Той е необяснима, в същото време припозната от авторката като крайно непреодолима нейна черта, която има нужда да бъде изследвана.

В проекта „Мисловен експеримент“ Надежда Олег Ляхова избира да погледне от нестандартна за нея гледна точка – тази на изкуствения интелект. В разговор с Мариана Тодорова, тя прави опит да изясни дали е възможно рационализирането на това желание за създаване на изкуство през призмата на технологията. Способен ли е изкуственият интелект, който по начало има задачата да се превърне в огледален образ на човешкото съзнание, да дешифрира и тази човешка функция – желанието за създаване на изкуство и така да „обясни“ това, което се случва с авторката цял живот? Пресечната точка между вътрешните импулси на Надежда и новите факти, които тя научава след срещата, откриват визуална форма в 10-минутно видео, често използвано от нея изразно средство, което се превръща в дневник, личен размисъл, инкорпориращ колебания, концепции и настроения. В него тя изхожда от стара работа, заснета през 2004 г., в която рисува върху огледало, правейки препратка към портрета на Елена Карамихайлова „Пред огледалото“. Тя избърсва многократно своето собствено отражение, като не става съвсем ясно дали по този начин иска да го избистри или заличи. Градацията на нейния облик в последствие преминава през различни метаморфози. Той бива театрално покрит с маски, които се превръщат в обекти, отделяйки се самостоятелно в пространството, отвъд своя първоизточник – „калъп“, който може да мултиплицира нейния образ до безкрай. Друг път част от лицето й изчезва във фона изцяло. Всички тези проявления се завихрят в игра на търсене на отговори „от“ и „за“ себе си. Цялото действие на постоянно заличаване и преоткриване напомня на иризация – многократно вътрешно отражение, характерно за морските организми, в което обектът успява да се слее с околната среда и да осъществи мимикрия. В случая с Надежда опитът за сливане е не само с околната среда, но и със своята собствена същност в най-откровената й проява. А това се оказва почти невъзможно, защото процесът на себеопознаването е сложен, поради един единствен факт – нейната същност не е статична, а се променя с времето. В този водопад от състояния се прокрадва и една тревожна мисъл – дали след тази игра на рационализация на човешкото съзнание и пресъздаването му в изкуствен интелект, е възможно не толкова да спечелим, колкото да загубим по пътя нещо човешко и дали задачата на твореца не е точно тази – да се превърне в „съхранител“.

*

Надежда Олег Ляхова родена е през 1960. Тя е автор на видеа, инсталации, акции, обекти. Използва хартия, ламарина, пирони, лъжици, сапун, пясък, лед, сладолед, захарен памук, фотоапарат и камера. Сред по-важните й самостоятелни изложби са: „На кухненската маса“, Little Bird Place, София (2020); „Как си?“, галерия Структура, София (2019); „Ctrl Z”, галерия Аросита, София (2016); „Рамки“, Софийска градска художествена галерия (2013); „еко истории“, Склада, София (2011); „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна“, Софийска градска художествена галерия (2009); „Умерен оптимизъм“, ул. 6- ти септември № 9, София (2008); Надежда Олег Ляхова, Център за съвременно изкуство, Панчево, Сърбия (2008); „Софийски лъвове“, Artists’ Association fabs, Варшава (2006) и Гьоте-институт, София (2005); „Vanitas“, Музей на изкуството, Йокохама, Япония (2004). През 2009 печели наградата Гауденц Б. Руф.

Д-р. Мариана Тодорова е футуролог, доцент в Института по философия и социология към БАН. Публичен лектор и автор на книги. Има специализации по лидерство в Harvard Kennedy School, в международната програма за лидерство (IVLP) и в Китайската академия за управление. През 2019 г. Тодорова е съавтор на книга: „Future studies and counterfactual analysis. Seeds of the future”, заедно с известния американски футурист Теодор Гордън (един от създателите на проект „Аполо“ за кацане на Луната. През 2020 г. тя издава своя собствена книга на български език:„ Изкуствен интелект. Кратка история на развитието и етични аспекти по темата ”. Тодорова е председател на Millennium project и член на Hera city, както и член на Световната академия на изкуствата и науките. През 2022 година Тодорова представлява България в ЮНЕСКО в междуправителствената среща за изработване на етическа рамка за изкуствен интелект.

*

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Мисловен експеримент #1

Лъчезар Бояджиев. Обществен мащаб, частен размер

Куратор Аксиния Пейчева
Арт мениджър: Теодора Джерекарова

29 юни – 25 юли, 2023. Откриване 29 юни, четвъртък, 18.00-20.00 часа

В изложбата „Обществен мащаб, частен размер“ Лъчезар Бояджиев представя „проекти“ за паметници в публичната среда, в които са инкорпорирани различни по смисъл материални носители. Личността, за която паметникът е предназначен, е заменена от животно, реторична фигура, реферираща към конкретни конотации, закодирани в по-широкия контекст на субекта.

Художниците Фрида Кало и Диего Ривера например са представени като тигър и овца, тъй като Фрида Кало е „черната овца“ в изкуството на 20-ти век, а поради това, че и двамата са марксисти по убеждения, точно под техните фигури се намира книжката „Съветски атлас на света“, отворен на картата на Северна Америка, където са живели. В основата на техния паметник се появява обезглавено оловно войниче от детството на художника, което е „съветско оловно войниче от Втората световна война“. Понякога хуморът създава други асоциации – Майка Тереза е представена като „жираф“, тъй като според автора „физиономията й прилича на такъв, а всъщност тя се оказва и негова „адашка“, защото при раждането й, името й е Анеза Гонджа Бояджиу – и двете имена имат обща османска етимология (през арабски) от думата “boya” („боя“). В паметника на Жан-Клод присъстват не един, а два коня, „защото тя го заслужава“. Други паметници препращат към общоприети клишета – като това за „пословичната блондинка“, която стои върху златно яйце, печащо се на котлон, или „мачо-петела“, който е оборудван с брадва и огледало, което цели да обиграе самовлюбеността му. Отделните елементи в тези обекти са колкото част от изкуството, толкова и част от публичната сфера, но и част от личния живот, от семейно-материалната среда, която носи съвсем различна енергия по смисъла на своя отпечатък от битийността. Тези лични асоциативни връзки прозират най-често в „основите“ на паметниците, направени от купи и чинии, използвани дълго преди това от семейството на художника. По този начин обществената и личната линия се пресичат неслучайно най-често в основата на „градежа“, много подобно на черепа (на Адам), виждан в иконите и стенописите в основата на Разпятието – сюжет, който е очаровал художника още от края на 80-те години и от началото на неговата кариера и работа.

Изборът животните да заместят хората отделя зрителя от директното отношение към личността и променя цялостната ситуация, в която се търси междувидово равноправие по смисъла на природната предпоставка и на оценностеното създаване на социални структури.

Вероятният прочит на един подобен монумент в реално обществено пространство би бил алегоричен, но всъщност в него се усеща и търсене на буквална препратка и размисли относно биологичната предопределеност и доколко тя е определяща в един по-широк обсег. Доколко личността, загубвайки своя природен априорен смисъл, остава да живее в една условна ситуация на времето и е ограничена от своя дискурс на случване. В тази нова система биологичният фактор се превръща в незадължително условие. По този начин личността се отделя от своя антропоцентричен контекст и става съставна част на една по-всеобхватна система, в която градското пространство е еманация на символния, а не на биологичния ред на нещата. Привидните макети, на пръв поглед с намерение да представят истински намеси в обществената среда, всъщност са многокомпонентни обекти, които създават един затворен кръг от смислови части, свързани в една обща игра на екстраполирани значения.
„Мисловен експеримент“ e кураторски проект, който се състои в провеждането на серия от неформални разговори,  в които художник разговаря с експерт в дадена научна сфера. Това създава един своеобразен поток от информация, който може да повлияе (или не) на  последващото създаване на художествен продукт. Терминът „мисловен експеримент“ описва опит, който „проверява“ валидността  на дадена теория в търсенето на конкретен (или в случая възможно абстрактен) отговор, „облечена“ във визуална форма в изложбите. Разговорите се случват при определени правила, които на практика са напълно условни, като целят единствено да поставят страните в състояние, в което между  тях да се създаде обмен – на идеи, на концепции, на посоки на мисълта.  В контекста на изложбата „Обществен мащаб, частен размер“ Лъчезар Бояджиев разговаря с философката Маргрет Гребович.

*

Лъчезар Бояджиев (р. 1957, София). Живее и работи в София. Завършил е специалност Изкуствознание в Националната художествена академия в София през 1980 г. Член-основател на ИСИ-София. Артист и куратор. Интересува се от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговите изразни средства са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции.

Маргрет Гребович (р. 1973, Лодз, Полша). Израства в Тексас. През 1994 получава бакалавърска степен по немска литература, философия и история на изкуството от Тексаския университет в Остин. През 1998 завършва магистърска степен по изкуствата в университета „Емори“, през 2001 защитава и докторска степен по философия. Тя е доцент в Силезийския университет в Катовице, Полша. Гребович е философ, позната с работата си в областта на феминизма, куиър теорията и радикалната демокрация, а в последните години се занимава с философските аспекти на отношението ни към природата и съжителството с дивите и домашните животни.

*

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ“

Изображения