СТРУКТУРА PROJECT ROOM

куратор: Васил Владимиров

27.09.2022 - 29.10.2022

Анатомия на процеса №3. Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи хора и магарета, гледащи трейлър на филм. Наталия Йорданова

Анатомия на процеса №3. Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи хора и магарета, гледащи трейлър на филм. Наталия Йорданова

Анатомия на процеса №2. Честоти на травмата, Красимира Буцева

Анатомия на процеса №2. Честоти на травмата, Красимира Буцева

Анатомия на процеса №1. Приказки за края, Аксиния Пейчева

Анатомия на процеса №1. Приказки за края, Аксиния Пейчева

Стартираме поредния нов проект: Структура Project Room е обособено пространство в галерията, посветено на показването на млади автори. В рамките на 2022 г. избран с конкурс куратор до 35 г. ще реализира 4 изложби. Инициативата се развива в рамките на едногодишната платформа „КОЛКО СКОРО Е СЕГА?“, подкрепена от Национален фонд Култура.

Тази година конкурсът за куратор спечели Васил Владимиров. Очаквайте първата изложба в края на месец март. Тук ви запознаваме с куратора и основните аспекти на идеята, която предстои да бъде развита.

Проектът „Анатомия на процеса“ създава пространство за спекулация върху на пръв поглед неизследваната територия и състояние на художественото проучване. В серия от изложби ще бъдат представени вече съществуващи работи на четирима различни автори. Вместо в своята материалност и „завършен вид“, те ще присъстват през идеи и референции, свързани с художественото проучване и процеса по създаване, който стои зад тях. Галерийното пространство ще бъде превърнато в своеобразно студио, в което зрителите ще бъдат въвлечени в процес на „обратно инженерство“, проследявайки проучвателните методи в основата на съответната артистична практика.

Отнемайки вниманието от конвенционалния начин за показване на изкуство в галерийна среда, серията от изложби ще дискутира различните проявления на художественото проучване. Например ще повдигне въпроси за ролята на артиста, работещ в пресечната точка между изкуство и (социална) наука. Може ли и по какъв начин то да допринесе епистемологично към тези сфери? Като цяло, как художественото проучване подпомага артикулирането и разбирането на човешкия опит?

– – –

Васил Владимиров е куратор и коорданитор на художествената програма в арт пространство КО-ОП, София, работи и на свободна практика. Има бакалавър по модерна история и политика, и магистърска степен по политическа социология. В КО-ОП организира: „Сладкокиселия час“ (самостоятелна изложба на Михаил Новаков), “The Future Will Come” (самостятелна изложба на Мич Брезунек), „Първа линия“ (самостятелна изложба и публикация на Андреа Попйорданова), “NO ARTIST CAN PREDICT THE FUTURE?” (групова изложба съвместно с EEP Berlin), “Viriditas” (самостоятелна изложба на Гергана Петрова). Участвал е като куратор на фестивалите „Месец на фотографията“ в Братислава и „Международни фотографски срещи“ в Пловдив, и е директор на FIG. – фестивал за илюстрация и графика в София. В момента е част от работната група „Център за социална визия“ на Swimming Pool и развива собствен изследователски проект, свързан с културното наследство на България.

 

Анатомия на процеса №3
Наталия Йорданова. Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи хора и магарета, гледащи трейлър на филм

Куратор: Васил Владимиров
27 септември – 29 октомври 2022. Откриване: 27 септември, вторник, 18.00-20.00 часа

През последната година Наталия Йорданова развива своята най-мащабна досега видео-инсталация Deep daydream-reality: The Opening Scene, чиято премиера предстои в началото на 2023 г. В нея тя изследва идеята за мит в киното и чрез интердисциплинарния си подход и медията на инсталацията като „кинемотографична ситуация“. Проектът спекулира с възможни наративи през форма̀та на киното, като въвлича различни „гласове“ и създава свят, в който човекът не е в центъра. В езика на киното фантастичното става възможно през интерпретацията на мита. Той е както отминала онтология, така и модел, и структура за изграждане на филмово произведение в настоящето.

Изложбата „Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи хора и магарета, гледащи трейлър на филм“ е третата част от кураторския проект „Анатомия на процеса“. В нея Наталия преобръща типичния модел на създаване и представяне на изкуство, в който стъпките в развитието на работата често остават на заден план. Тук процесът е концепцията и произведението, а изложбата е медията, през която получаваме достъп до него. Тя постига това като си служи с формати, които са част от семантиката на киното, а именно филмовия трейлър и плакат. В съответствие с концепцията на изложбата, трейлърът е изграден от заснетите в процеса кинокадри и заедно с това съществува автономно. Предварителното показване е междинен резултат, включващ материали, които достигат до публиката и предполагат, че тези кадри могат да бъдат изгубени в процеса и той да остане единственото свидетелство за тях. Като изпреварва крайното произведение, трейлърът създава мита за него.

В пространството намираме екран, който циклично повтаря подвижното изображение. Независимо дали присъства наблюдател, видеото е под постоянното наблюдение от несъществуващите зрители. Те са герои, въобразени от изкуствен интелект, с който Наталия си сътрудничи, за да генерира филма, прожектиран в магарешката ферма. На лице е екосистема, в която хора, технологии и животни са в състояние на движение и сменят своите позиции. Тази постантропоцентрична идея разглежда връзките ни със заобикалящия свят и преобръща естеството на реалността. Това демонстрира не толкова тяхната взаимозаменяемост, колкото потенциала всички обекти да бъдат разглеждани като равни.

В контекста на кураторската рамка практиката на Наталия интуитивно се ангажира с теоритични области на философията. Нейните произведения се явяват хипотези, които дават основа за разсъждения върху природата на битието и идеите на постантропоцентризма. Макар че не пренебрегва възможността за дистопична развръзка, художничката ни представя техно-оптимистично виждане, което признава влиянието на технологията да променя драстично смисъла на това какво е да бъдеш човек. Тя ни кара да преживяваме и рефлектираме върху спекулативната реалност, в която чувствата на страх, смущение, оптимизъм и вълнение могат да се проявят едновременно. Този конфликт е в основата на човека като комплексно същество и е част от постоянната му трансформация.

 

 

Анатомия на процеса #2
Красимира Буцева. Честоти на травмата

Куратор: Васил Владимиров
2 – 30 юли 2022. Откриване: 2 юли, събота, 18.00-20.00 часа

Втората изложба от поредицата „Анатомия на процеса“ представя работата „Честоти на травмата“, създадена специално за настоящия проект. Тя е продължение на изследването на Красимира Буцева на собствената ѝ практика като художник, започнало по време на резиденцията ѝ в Akademie Schloss Solitude през 2021 г. и довело до текущия проект A Study of a Practice.

Практиката на Красимира Буцева изследва и проучва историята, паметта, травмата и политическото насилие, свързани с източноевропейския комунизъм. Тя е мултидисциплинарен артист, който използва различни медии – фотография, колаж, филм, намерени обекти, архиви и инсталации. Независимо от темата на работата ѝ, в крайна сметка тя е метакоментар на самата медия на фотографията. Буцева оспорва демократизиращите качества на фотографията и цифровия образ, като демонстрира неспособността и неуспеха им да предоставят обективни репрезентации. Именно демократичният характер по отношение на разпространението на изображенията премества фотографското изображение от сферата на естетиката в сферата на човешкото взаимодействие и по този начин в политиката. Красимира Буцева манипулира или имитира естетиката на архивни и намерени изображения, като по този начин заблуждава зрителя и подчертава субективния характер на медията.

В контекста на кураторската програма „Анатомия на процеса“ практиката на Красимира Буцева показва, че художникът влиза в ролята на учен от социалните науки – историк, антрополог или социолог. Историята се разказва чрез предмети и образи, а художникът е активен участник в тяхното събиране, куриране и съхраняване.

Процесът на архивиране включва активен подбор, който се основава на историята, която дадената институция или организация се стреми да разкаже. В настоящата изложба Красимира Буцева поставя под въпрос ролята на културните и политическите институции, както и активното им пренебрегване на проблематичното минало на комунистическия режим в продължаващия период на преход. По този начин, метафорично, представените образи също са в преход, непълни, захабени, гличнати и изкривени – съществуващи в лиминално пространство между конфликт и разрешение, между фрагментарност и завършеност.

*
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.
Графичен дизайн: Захари Димитров

Krasimira_Annotations_Handout_pdf

От тук можете да изтеглите текста към проекта на Красимира Буцева в PDF формат

 

Анатомия на процеса #1
Аксиния Пейчева. Приказка за края

Куратор: Васил Владимиров
29 март – 21 април 2022. Откриване: 29 март, вторник, 18.00-20.00 часа

Първата изложба от поредицата „Анатомия на процеса“ ще представи „Приказка за края“ – мултидисциплинарен проект на художничката Аксиния Пейчева, в който тя си сътрудничи с физик и микробиолог. Работата създава предпоставка за диалог и обмен на една и съща визуална информация отново и отново между областите на визуалното изкуство, изкуствения интелект и микробиологията. Едно и също изображение – портрет на несъществуващ човек, генериран от изкуствен интелект, се рисува от художничката като класически портрет върху платно и след това се прехвърля чрез специално създадена матрица, захранвана с различни щамове бактерии, върху легло от агар, където те се развиват, за да възпроизведат портрета. Тези три коренно различни методологии водят до различни резултати, чрез които Аксиния поставя под въпрос ефективността на системите за комуникация и как визуалната информация (или липсата на такава) може да се разглежда като индикатор за функционалността на тези системи.

В контекста на „Анатомия на процеса“ работата „Приказки за края“ и практиката на Аксиния като цяло изразяват мултидисциплинарното качество на художественото изследване. Тя представя прилагането на научноизследователски методи и процеси в концептуализацията и производството на художествени произведения. „Приказки за края“ също попада в традицията на художествена практика, която се основава на наблюдение на органични процеси или на прилагането на експерименти, които имат биологичен компонент. Изложбата използва за отправна точка крайната форма и функция на обекта и се движи в обратна посока, следвайки пътя от материализирането до идеята. По време на това пътешествие ще се запитаме за ролята на визуалното търсене на Аксиния в производството на знания, свързани с това как информацията се пренася в различни медии, какво се губи и какво остава. Дали медията е просто подчинена на волята ни или има други сили, които ѝ дават някаква форма на свободна воля? Този въпрос може да бъде преформулиран така, че да резонира и в останалата част от кураторската програма. До каква степен процесът е контролируема система от мисли и действия или „организиран хаос“ на експериментиране и изследване?

„Анатомия на процеса“ е кураторски проект на Васил Владимиров в четири части, който ще изследва комплексността на новаторски художествени практики, характеризиращи се с откривателски дух, независим от фиксацията към финалния обект. В серията от изложби ще бъдат представени вече съществуващи работи на четирима различни автори. Вместо в своята материалност и „завършен вид“, те ще присъстват през идеи и референции, свързани с художественото проучване и процеса по създаване, който стои зад тях. Галерийното пространство ще бъде превърнато в своеобразно студио, в което зрителите ще бъдат въвлечени в процес на „обратно инженерство“, проследявайки проучвателните методи в основата на съответната артистичната практика.

*

Аксиния Пейчева е трансдисциплинарен артист, базиран в София, България. Фокусът на нейната работа е процесът на „визуален превод“, при който тя изследва възможните начини за превеждане на части от информация между различни области на знанието – „как една или няколко научни области могат да бъдат комбинирани, за да се отговори на въпрос, важен само за изкуството“.

Често си сътрудничи с учени, а проектите ѝ са придружени и от теоретична част, резултат от дълго проучване на определени теми, сред които е и темата за визуалния превод на музика или болка. Светлинни, кинетични, интерактивни инсталации от многопластово стъкло, творбите ѝ съдържат различни слоеве информация, използвайки разнообразни научни методологии, които могат да бъдат изследвани като опит за предефиниране на областите на познанието и преосмисляне на първоначалната необходимост от поставяне на граници.

*

„Приказка за края“ е продуцирана в програмата на ДА Лаб E-valuation, 2021 от ДА Лаб фондация и е показвана в Heerz Tooya, Велико Търново по време на ДА Фест 2021
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.
Графичен дизайн: Захари Димитров

 

 

 

 

Изтегли

Изображения