Пернатите
Разговор на Мария Василева с Валентина Шарра и Войн де Войн по повод на техния пърформанс във Венеция.
Валентина Шарра и Войн де Войн. Пернатите (пърформанс)
17 април, 18.30 часа, Giardino ai Giardini (Giardini della Biennale), Венеция
19 април, 19.00 часа, на живо от Венеция към Рим
Мария Василева: Когато Валентина Шарра показа „Пернатите“, 2023, на изложбата „Органична формула“ в галерия Структура, те веднага ми напомниха за хоругвите – църковните знамена, които се носят начело на религиозните процесии в източноправославните и източнокатолическите църкви. Обикновено върху тях е нарисувана икона, а краят им е разделен на три части. Хоругвите напомнят на християните за победата на Исус Христос над ада, дявола и смъртта. Вярващите вярват, че под закрилата на тези знамена никой враг не е страшен. „Знамената“ на Валентина са с абстрактни мотиви, но се чудя откъде е взета идеята за тях и какво е първоначално вложеното послание. А също и какво вижда в тях Войн, срещайки ги за първи път в пространството на „белия куб“? Какво вдъхновява последващите действия?
Валентина Шарра: „Птичите знамена“ се вписват в целия контекст на изложбата „Органична формула“, където бяха представени няколко символични скулптури; всяка от тях беше посветена на важни теми (поне за мен) от нашата епоха. Следователно птиците-банери също са символични скулптури, посветени на „колективния призив“. Така че в известен смисъл – да, те имат същата стойност като религиозните знамена, за които говориш.
При религиозни тържества и големи политически демонстрации още от древни времена се издигат знамена и щандарти, които символизират утвърждаването на идентичност, на идеология, на принадлежност към граждански, военни или религиозни групи. В началото това е било военно знаме, което е трябвало да бъде издигнато в първите редици по време на набезите или директните кървави атаки; то е било основният елемент на сплотеност за хиляди хора именно в моментите на най-голямо военно безредие. Както и е имало, подобно на религиозните функции, свещен или божествен аспект, за да защитава общността.
Това, което ме интересуваше, беше именно създаването на скулптура, способна да насърчи това колективно „свикване“ в момент на пълен международен хаос, какъвто преживяваме в момента. Вярвам, че жестът на „вдигане“ на тези знамена-птици е много по-силен от дизайна, представен върху тъканта на знамената; по тази причина нарисуваните форми са напълно абстрактни или по-скоро се опитват да възпроизведат кода (все още неизвестен) в основата на цвета на птичите пера.
Това, което те символизират, не е наложена идентичност, към която човек трябва да принадлежи (или светец, на когото да се моли); а призив за колективно действие и мисля, че точно от това имаме нужда в този момент.
Веднага след като бяха инсталирани в галерия Структура, първата мисъл беше за някой, който наистина би могъл да им вдъхне живот. Да ги манипулира, да ги издигне, да започне този колективен „марш“.
И Войн е единственият, който би могъл наистина да ги съживи.
Войн де Войн: За мен птичите знамена бяха знак за един вид игра. Игра, която се заражда в обредите. Игра, която в по-голяма или по-малка степен е лишена от своя свещен характер.
Играта и свещеното винаги включват елемента на жертвоприношение и следователно на смъртта – физическа и духовна.
Смъртта, както и всяко преминаване, е свързана с насилие.
За да посрещне заплахата от злокобната зараза, нашата общност трябва да прибегне до универсалния модел, до генеративното насилие; тя трябва да се съобразява със съветите на самото свещено. В колективното повикване има известен процент на случайност и не можем да бъдем сигурни за резултата. Ритуалът е насочен директно към крайния резултат.
Крилата се разперват, насилието е победено.
Мария Василева: Вярвате ли, че все още имаме силата да променим настоящето? Не сме ли изчерпали всички възможности? Планетата сякаш е изпаднала в ступор и чака някаква висша сила да я освободи от собственото ѝ трагично съществуване. Извинете ме, но виждам много наивност в действията и намеренията ви. Ритуален танц срещу оръжията за унищожение? Шаманизъм срещу политическо безразсъдство? На какво изобщо може да се надява изкуството?
Войн де Войн: Може да се постави под въпрос дали работата ни е изкуство.
Тя е акт на политическа съпротива. Във времена на институционално заглушаване и начини на работа на европейските и американските институции, които третират и потискат практикуващите изкуство и свободата на изразяване и словото, мисля, че е много важно да се изказваме. Да бъдеш отчаян не е подходящият момент, въпреки ситуацията, в която се намираме.
Трябва да се запитаме как стигнахме дотук и защо нашата работа и дела, не помагат за състоянието на света. Никоя висша сила не може да помогне на света, освен ако резултатът от ядрена или екологична катастрофа не доведе до края на тази цивилизация. Важно е да се съпротивляваме и да даваме гласност на онова, което се знае в ежедневието. Дори да управлявате художествена галерия, трябва да се запитате защо го правите и дали това е всичко, което можете да направите. Всеки трябва да го направи, в противен случай се обричате на преждевременна смърт (на ума си).
Щастлив съм да кажа, че вярвам в човечеството, за мен то не е приключило. Виждам, че все повече и повече хора се събуждат. За съжаление злото, олицетворено в капиталистическия и политическия елит, е взело властта и я държи до пълното й изчерпване. Но това не е човечеството… Това е злото! Трябва да познавате лицето му и да знаете начините за съпротива.
Валентина Шарра: Може би, за да отговорим на този въпрос, трябва да сме наясно с едно нещо: ако трябва да проследим историята на изкуството от неговото възникване до наши дни, художествената мисъл може да се свърже с определението „митична мисъл“, ясно изразено от Клод Левис-Строс. Тоест, форма на интелектуален бриколаж, способна да изгражда системи на представяне, които придават смисъл на важни аспекти на човешкия опит, и затова, подобно на науката, тя няма интерес да „обяснява“ света чрез въображаеми/нереални хипотези.
Точно обратното, харесва ми да виждам творческата мисъл на художника като способна да трансформира съществуващото, да го реорганизира, без да го разрушава.
Интересно е сега, след като направих това въведение, да продължа да отговарям на въпросите ти.
Със сигурност имаме силата да променяме настоящето, ние сме настоящето; Не „нещо“, което трябва да измислим или в което трябва да се превърнем…
Парадоксът на културата, изразяван от художника, се състои в това, че днес неговата роля не е да „живее“ актуалното състояние на настоящето, а да въплъщава непреодолимото изискване за постоянна промяна, промяна без telos (τέλος „завършек, край, срок“). Не мисля, че този подход ще оцелее още дълго.
Със сигурност не сме изчерпали възможностите или надеждите си, но трябва да осъзнаем, че ентропията не е просто термодинамичен закон. Както в природата, ентропията се стреми да изравни температурата във Вселената, така и културната ентропия се стреми да изравни знанието за нашата планета и, разбира се, за самите нас.
Така че именно тук изкуството придобива фундаментална роля: да упражнява емпатия в ежедневието.
Следователно това е практика не само за сближаване с другите, но и практика, която може да ни научи как все по-осъзнато да използваме „нашето знание“, сетива, идентичност, власт.
И накрая, вярвам, че да, вероятно една висша сила ще дойде и ще ни удари.
Представям си го като пронизващ-остър-трептящ звук.
За да се освободим от едно трагично съществуване, както при жертвоприношението, е необходима солидарност между жреца, бога и жертвеното нещо.
Мария Василева: След Велико Търново[i] избрахте да представите своя пърформанс във Венеция по време на един от най-големите международни форуми за изкуство. Напоследък той и други големи формати и институции са критикувани, че възпроизвеждат капиталистическия модел, без реално да създават нещо ново и да посочват начини за решаване на огромните проблеми. Те по-скоро гледат назад към историята или анализират настоящето, но без да гледат в бъдещето. От какво беше продиктуван изборът ви – да спечелите по-голяма видимост, като се възползвате от успеха на капиталистическите модели, или да ги критикувате на място?
Воин де Войн: Мисля, че отговорът е ясен – никой не се възползва от успеха, освен Джеф Кунс.
Наистина имам чувството, че осъществяването на тази акция на място определено е провокация и изразява желанието ни да се поиска от хората да се позиционират. Повече от важно е да се заеме ясна позиция.
Има фундаментален проблем, свързан с Биеналето, с начина, по който италианското правителство и кураторският съвет реагираха, след като активисти и художници се обединиха под организацията Anglians – Art not genocide alliance, искайки No Genocide Pavilion и настоявайки за премахването на израелската изложба. Спомняте ли си как Южна Африка беше изключена от представяне във Венеция в периода 1950-1968 г. заради политиката на апартейд?
Ще бъде горещо, в международен план се подготвят много действия и радикални актове на солидарност и съпротива. На всички ни е дошло до гуша от всичко това! Ще видим докъде ще ни отведе, това не е безопасната галерия, ситуация в белия куб… Не ние казваме дали изкуството има глас, а хората, които имат какво да кажат.
Наистина правим двойна акция във Венеция. 17-20 април са дните за възпоменание на жертвите на фашизма в Рим – „Уроци по съпротива“, които ще се проведат през април в квартал Куадраро в Рим и ние ще направим публична интервенция, излъчвана на живо в Рим от Венеция. Този проект тръгва от едно трагично историческо събитие (нацисткият набег в Куадраро на 17.04.1944 г.), към което обаче може да се подходи от различни гледни точки и което днес е все по-деликатна тема.
Валентина Шарра: Да, мотивацията за представянето на тази работа на Биеналето е точно както каза Войн, да се упражни силата на заемането на позиция и да бъде пърформанс. Бих искала да поставя акцент именно върху това действие „да бъдеш част“, а не само зрител. Тъй като Биеналето е едно от най-важните международни събития в света и съдейки по дълбокия спад в съдържанието на основните събития като цяло, смятам, че този вик на самосъзнание трябва да дойде директно от художниците, защото трябва да намерим творчески форми за „упражняване на власт“.
По тази причина „Пернатите“ е напълно самоорганизирано произведение, получило ценната подкрепа на фондация „Зингeр-Захариев“[ii], която осигури пълна финансова независимост и свобода на изразяване за нас, художниците.
Рядко си задаваме въпроса кой субсидира художниците в изложбите и доколко тези, които субсидират, могат да повлияят на посланието, предавано от изкуството.
Освен това не е случайно, че пърформансът„Пернатите“ ще се активира в дните преди официалното откриване на биеналето, именно за да се съчетае международното и локалното.
Това също е, според мен, „творчески“ аспект на упражняването на властта.
Първото представление е на 17-ти април, а на 19-ти април отново от Венеция в пряко предаване в Рим ще участваме в „Уроци по съпротива“ на Куадраро; артистичен фестивал, посветен на злоупотребата с власт. На 17 април 1944 г. нацистите искат да накажат един от опорните квартали на партизанската съпротива, наречен „Гнездо на оси“. Затова депортират всички мъже на възраст между 16 и 60 години. Както можете да си представите, само малцина се завръщат. Ето защо всяка година чрез колективното участие на артисти и жители този район не забравя да покаже подкрепата си за свободата на изразяване.
Вярвам, че сегашната ни ситуация, както в Италия, така и в останалата част на света, има общи елементи с онзи ден преди 80 години – използването на властта и злоупотребата с нея преди всичко срещу колективния интерес; както и загубата на колективното съзнание, което вярва в собствената си сила.
Всъщност този спектакъл е замислен с оглед на тези два основни принципа: да бъде „колективен призив“, защото без физическо участие действието не може да бъде определено като такова; както и да стимулира индивидуалния размисъл за това как упражняваме властта, какво е нашето участие, както индивидуално, така и като общество в конструкцията на властта.
Войн ми каза, че хората ще могат да разберат истините тази вечер.
Добавям, че вероятно ще изпитат усещането, че вече не са устойчиви; защото внимавайте, тази дума не означава само способността да се справяш с травми, а съдържа гнилия зародиш на безусловното приемане на това, което се случва около нас.
Мария Василева: Можете ли да определите по-ясно политическата програма, която се предполага, че обслужва вашата акция: антифашизъм? антикапитализъм? антиколониализъм? Всичко изброено по-горе?
Воин де Войн: Борба за свобода.
Валентина Шарра:
„To keep yourself
in spite of all forces
to never bend over,
to show yourself powerfully
will call the arms
of the gods to you!“
(Й. В. Гьоте, „Лила“, Singspiel, 1777 г.)
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация Зингер-Захариев.
****
[i] Позиции. Куратор Войн де Войн. Организатор: Фондация „ДОМА Арт” в партньорство с Галерия-музей „Хан Хаджи Николи”, Велико Търново с подкрепата на Национален фонд „Култура”.
[ii] https://singer-zahariev.eu
Снимки от пърформанса Пернатите във Венеция:
