Внимание! Обектът наблюдава

Антон Стоянов

13.07.2019 - 27.07.2019

self portrait, 2019 glas UV glue, 150 cm

self portrait, 2019 glas UV glue, 150 cm

big pupils, 2019 glass UV glue, 150 cm

big pupils, 2019 glass UV glue, 150 cm

infrared camera, 2019 glas UV glue, 96 cm

infrared camera, 2019 glas UV glue, 96 cm

greenscreen webcam, 2019 glass UV glue, 96 cm

greenscreen webcam, 2019 glass UV glue, 96 cm

behind me, 2019 glas UV glue, 96 cm

behind me, 2019 glas UV glue, 96 cm

front of you - without light, 2019 glass UV glue, 72 cm

front of you - without light, 2019 glass UV glue, 72 cm

front of you, 2019 glass UV glue, 72 cm

front of you, 2019 glass UV glue, 72 cm

Откриване: 13 юли, събота, 19:30 часа

Творбите в изложбата на Антон Стоянов са направени специално за галерия Структура. Това е и първото самостоятелно представяне на художника в София.

Показаните работи продължават серията, която Антон Стоянов започва през 2018 г. след специализация в Glaser-Innung (Гилдията на стъкларите) в Берлин. В тях използва стъкло, огледала и пигменти. Огледалните повърхности придават допълнително измерение на иначе плоските обекти, като включват в изображението и околната, постоянно променяща се среда. Със своите цветни рефлексии творбите също променят пространството, като го отразяват по различен начин през различните часове на деня. Калейдоскопичната визия се възприема в целия спектър от еуфорично празнично до шизофренично мрачно и апокалиптично. Нарочната прилика с планети още веднъж подчертава по-дълбокото послание – светът е обозрим, космосът е безкраен, ние сме част от тях и всяко наше действие има значение.

В новите произведения авторът развива идеята си в посока на гледането и виждането – както в рамките на всекидневните практики, така и в планетарен мащаб. В центъра на експозицията зрителят попада между две огромни очи. Те напомнят наблюдателни камери, но и ни препращат към всевиждащото око  (окото на провидението), което стои далеч отвъд земните порядки. Смесването на един от най-актуалните проблеми на нашето време – наблюдаването, следенето, отнемането на личното пространство, с божествената промисъл, представляваща духовната истина и пробуждане, очертава рамките на проекта. В допълнение “камуфлажните” картини подсилват идеята за мимикрията на времето и нашите собствени колебания, вътрешни “премествания”, несигурности и тревоги. Названието на изложбата е и предупреждение – ние гледаме творбите, но и те ни гледат. Това е процес на взаимност, който излиза извън насладата и открива разговор за наблюдението и самонаблюдението, за възторга от виждането и разтърсващата сила на гледането, за погледа от нас и към нас, и неговата необятна власт.

 

Изтегли

Изображения