Мисловен експеримент #2: Надежда Олег Ляхова. „Водопад“

В изложбата „Водопад“ Надежда Олег Ляхова преплита в почти поетично наративно търсене вълнуващите я теми, които до голяма степен засягат всеки творец. Такъв е например въпросът за това как се стига до същността на творческия импулс, присъстващ априори в човешкото съзнание. Той е необяснима, в същото време припозната от авторката като крайно непреодолима нейна черта, която има нужда да бъде изследвана.

В проекта „Мисловен експеримент“ Надежда Олег Ляхова избира да погледне от нестандартна за нея гледна точка – тази на изкуствения интелект. В разговор с д-р Мариана Тодорова, тя прави опит да изясни дали е възможно рационализирането на това желание за създаване на изкуство през призмата на технологията. Способен ли е изкуственият интелект, който по начало има задачата да се превърне в огледален образ на човешкото съзнание, да дешифрира и тази човешка функция – желанието за създаване на изкуство и така да „обясни“ това, което се случва с авторката цял живот? Пресечната точка между вътрешните импулси на Надежда и новите факти, които тя научава след срещата, откриват визуална форма в 10-минутно видео, често използвано от нея изразно средство, което се превръща в дневник, личен размисъл, инкорпориращ колебания, концепции и настроения. В него тя изхожда от стара работа, заснета през 2006 г., в която рисува върху огледало, правейки препратка към портрета на Елена Карамихайлова „Пред огледалото“. Тя избърсва многократно своето собствено отражение, като не става съвсем ясно дали по този начин иска да го избистри или заличи. Градацията на нейния облик в последствие преминава през различни метаморфози. Той бива театрално покрит с маски, които се превръщат в обекти, отделяйки се самостоятелно в пространството, отвъд своя първоизточник – „калъп“, който може да мултиплицира нейния образ до безкрай. Друг път част от лицето й изчезва във фона изцяло. Всички тези проявления се завихрят в игра на търсене на отговори „от“ и „за“ себе си. Цялото действие на постоянно заличаване и преоткриване напомня на иризация – многократно вътрешно отражение, характерно за морските организми, в което обектът успява да се слее с околната среда и да осъществи мимикрия. В случая с Надежда опитът за сливане е не само с околната среда, но и със своята собствена същност в най-откровената й проява. А това се оказва почти невъзможно, защото процесът на себеопознаването е сложен, поради един единствен факт –същността не е статична, а се променя с времето. В този водопад от състояния се прокрадва и една тревожна мисъл – дали след тази игра на рационализация на човешкото съзнание и пресъздаването му в изкуствен интелект, е възможно не толкова да спечелим, колкото да загубим по пътя нещо човешко и дали задачата на твореца не е точно тази – да се превърне в „съхранител“.

Надежда Олег Ляхова родена е през 1960. Тя е автор на видеа, инсталации, акции, обекти. Използва хартия, ламарина, пирони, лъжици, сапун, пясък, лед, сладолед, захарен памук, фотоапарат и камера. Сред по-важните й самостоятелни изложби са: „На кухненската маса“, Little Bird Place, София (2020); „Как си?“, галерия Структура, София (2019); „Ctrl Z”, галерия Аросита, София (2016); „Рамки“, Софийска градска художествена галерия (2013); „еко истории“, Склада, София (2011); „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна“, Софийска градска художествена галерия (2009); „Умерен оптимизъм“, ул. 6- ти септември № 9, София (2008); Надежда Олег Ляхова, Център за съвременно изкуство, Панчево, Сърбия (2008); „Софийски лъвове“, Artists’ Association fabs, Варшава (2006) и Гьоте-институт, София (2005); „Vanitas“, Музей на изкуството, Йокохама, Япония (2004). През 2009 печели наградата Гауденц Б. Руф.

Д-р. Мариана Тодорова е футуролог, доцент в Института по философия и социология към БАН. Публичен лектор и автор на книги. Има специализации по лидерство в Harvard Kennedy School, в международната програма за лидерство (IVLP) и в Китайската академия за управление. През 2019 г. Тодорова е съавтор на книга: „Future studies and counterfactual analysis. Seeds of the future”, заедно с известния американски футурист Теодор Гордън (един от създателите на проект „Аполо“ за кацане на Луната. През 2020 г. тя издава своя собствена книга на български език:„ Изкуствен интелект. Кратка история на развитието и етични аспекти по темата ”. Тодорова е председател на Millennium project и член на Hera city, както и член на Световната академия на изкуствата и науките. През 2022 година Тодорова представлява България в ЮНЕСКО в междуправителствената среща за изработване на етическа рамка за изкуствен интелект.

Части от разговора между д-р. Мариана Тодорова и Надежда Олег Ляхова можете да чуете ТУК. 

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ“