Радостин Седевчев с нещо старо, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо

Разговор с Радостин Седевчев

13 октомври 2018, събота, 17:00 часа

вход свободен

През целия си живот трупаме спомени, мисли, вещи, предмети, опитваме се да оставяме следи, но в крайна сметка всички сме заплашени от това животите ни да завършат забравени и за продан на битака в Малашевци. Някой ще ги намери там, където те вече няма да са нищо друго освен предмети с още малко останал потенциал за употреба и ще влязат отново в обращението на ежедневието, ще натрупат нови спомени и значения и така до последната спирка на боклука. Артистичната практика на Радостин Седевчев се движи именно по маршрута на забравените истории. Той ги намира и извежда от коловоза на неминуемата забрава, за да ни ги покаже точно толкова незначителни, но и невероятни в своята интимност, колкото и са и нашите собствени истории.

Той вижда каквото ние не виждаме, каквото подминаваме с лековато махване на ръката. Но още по-важното – той е умел преводач, който преобразува историите на език, на който да ги разберем и преживеем. И като умел преводач той се движи максимално близо до думите и спомените, не се намесва и не променя. За да може да ни разкрие колко много всъщност ние самите можем да открием в малките, незабележими, незначителни истории.

Кои спомени и вещи говорят? Какво прави забравената история произведение на изкуството? И къде остава художникът с неговата лична история? Тези и още въпроси в поредния разговор от поредицата „Нещо старо, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо“, когато ще можете да се срещнете с Радостин Седевчев и да видите някои от все още „непреведените“ му невероятни истории.

Самостоятелната му изложба „Присъстващо осъствие“ в ИСИ-София може да бъде видяна до 20 октомври.

■

Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Живее и работи в София. Придобива образователно-научна степен доктор в НХА (2018), завършва „Стенопис” в НХА. Специализира в Университета за изящни изкуства (HfBK) Дрезден, Германия (2017) и Университета Glyndor, Уелс, Великобритания (2011). Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на ИСИ–София, (2017).

„Непредсказуемо минало” (2017) г. е първата му самостоятелна изложба с куратор Владия Михайлова, галерия “Васка Емануилова”. През 2018 г. е номиниран за наградата за съвременно изкуство „БАЗА“. Сред участията му в групови изложби са: БАЗА 2018, СГХГ, куратор с Даниела Радева (2018); Love moves, Generator София с куратор Симеон Василев (2018); Разместване на пластовете, СГХГ с куратор Владия Михайлова (2017); School4artists, галерия ИСИ, София с куратори Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Яра Бубнова (2017); Изображението вече не е налично, галерия Credo Bonum, София с куратор Весела Ножарова, (2017); Арт старт: млади художници, които да следим през 2017, галерия Credo Bonum, София с куратори: Весела Ножарова, Стефка Цанева, Даниела Радева; Mixed pickles, галерия HfBK, Дрезден, Германия с куратор Сузане Грейнке, (2017); София куиър форум 2015, галерия Академия, София с куратор Владия Михайлова; Водна Кула, сайт-специфик инсталация, Подземен минен музей, Перник, България с куратор Ния Пушкарова, (2015); Идея за дом – Библиотека, галерия София прес, галерия Дебют, София с куратор Петер Цанев, (2012).

■

За формата:

Съвременното изкуство днес е колкото индивидуално гледане и съпреживяване на самото произведение, толкова и разговори, споделяне и обсъждане. Лекционните формати, разговорите с художници (artist talks), панелните дискусии и т.н., са неизменна част от художествения живот, включително и в София. До тези формати се нарежда и поредицата „Нещо старо, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо“, която цели да среща публика и млади художници и да предоставя пространство за неформален диалог отвъд галерията или музея, отвъд конкретната изложба или фестивал.

За точния формат на срещите от поредицата „Нещо свое, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо“ говори и самото име. Млади художници и художнички, работещи в сферата на съвременното изкуство, са провокирани да се срещнат с публиката и да представят себе си (само) чрез:

– едно свое произведение

– една творба на друг автор/авторка, която ги вдъхновява

– една нова работа, тема или идея, която ги занимава в момента

– нещо синьо…

Поредицата „Нещо свое, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо“ е проект на Стефка Цанева и е реализиран в партньорство с галерия Структура.