viennacontemporary 2022
08.09.2022 - 11.09.2022
Booth 07
MODELS OF VIEWING
Проектът изследва различните начини на гледане и виждане, както и настоящето и историята на образите, генерирани и натрупани чрез процеса на визуално възприятие. Марта Джурина създава образите си в пълен мрак, разчитайки единствено на себепознанието на движенията на тялото си и опита си. Красимир Терзиев използва мъртви електронни устройства (излъчили милиони изображения през годините) и ги превръща в паметници на времето, използвайки класическата техника на гравиране. Луиза Марган разглежда социалните измерения на наблюдението (чрез видеокамери, смартфони и др.) като възможност за защита, но и като потенциална заплаха и ограничаване на човешките права.
МАРТА ДЖУРИНА
„В моята артистична практика изследвам същността на светлината, използвайки фотографски експерименти. Изследвам причината и следствието за различни светлинни явления върху фоточувствителна хартия и по този начин се доближавам до естествените характеристики на светлината. Перформативно движение, обект или комбинация от двете се проследява с различни източници на светлина и се записва върху двуизмерния носител (широкоформатна аналогова фотохартия).
Преводът на моментното се запечатва в рамките на процеса на аналогова фотография като живописен и перформативен жест. По този начин скритото бива проявено посредством фотографски метод, ефимерното се фиксира, при което потенциалът на светлината като медия става видим. Следите от перформативните жестове могат да се проследят в елементите на експерименталната цветова композиция. Индивидуалните серии от творби се състоят от различни формати и работят с разнообразни подходи, напр. някои проекти се фокусират върху физичността на светлинните следи, докато други разглеждат визуализацията на геометрични гънки и форми, произлизащи от свойствата на хартията.“
КРАСИМИР ТЕРЗИЕВ
„Поредицата „Monument to the Time Elapsed“ преобразява някои от вече неработещите ми електронни устройства (лаптоп, таблет, телевизор) по начин, който е напълно непривичен за информационните технологии. На екрана на всяка част от мъртвото оборудване е гравирано изображение на предполагаемото отражение на неговия потребител. По време на живота си всяко от тези устройствае показвало безброй трептящи ефимерни изображения, но в края на деня единственото стабилно изображение, което остава на повърхността, е изображението на потребителя. Черният екран се оказва перфектна повърхност за гравиране – техника, наподобяваща в много отношения настоящата мода в дизайна на надгробни плочи в днешния християнски православен свят, където портретите (или понякога фигури в пълен размер) на починалите са гравирани върху повърхност от черни гранитни камъни, използвани за направата на надгробни паметници.“
ЛЕДА ВАНЕВА
“Life Lines” е поредица от визуални “дневници”. Състои се от всички изображения, направени с камерата на смартфона ми през 2020 г. Снимките са разтворени в линии на цветовете, които съдържат. Изглежда, че контурите губят значение. Работата представлява разрушаване на конкретиката, където контекстът се губи и остава само цвят. Това прави образите универсални, свободни от конкретна ситуация. В същото време тези снимки отразяват части от самовъзприятието, създадено в цифровото царство. Те допринасят за установяването на дигиталното Аз.”
ЛУИЗА МАРГАН
Скулптурните произведения „Statement Piece 1 & 2“ са продължение на проекта на Марган, започнат през 2014 г., документиращ обновяването и развитието на ексклузивния луксозен квартал на Виена, Goldenes Quartier в центъра на града. Произведението е скулптурна съвкупност, изработена от италиански мрамор, първоначално използван за характерната визия на интериора на един от луксозните модни магазини там.
Върху мрамора са монтирани снимки, обединяващи няколко визуални реалности на целия проект: мащабните фотоотпечатъци от 2015 г., показващи работници на строителни обекти като отражения в мрамора, сега се използват като театрален фон, пред който художничката заснема себе си, носейки същия мрамор. Съпоставят се множество реалности, в които продължават да съществуват противоречиви представи за класа, труд и култура.
В „Корабостроители“ (2013-2022) Марган използва кожени престилки за заваряване, принадлежали някога на работниците от „3-ти май“ в Риека – най-голямата корабостроителница в Хърватия, наскоро съкратена в производството и в персонала. Нежните кожени гънки и използваната повърхност говорят за насилствено пенсионирани знания и трудов опит, които са били част от идентичността на поколения мъже от региона.
